Защо нациите се провалят - Дарон Аджемоглу, Джеймс Робинсън

В историята на света някои нации се провялат, а други просперират. Защо това е така, които са критериите, за да стане едното или другото? Ако можем да избираме нашата страна от кои да бъде, какво трябва да целим? По тези въпроси са разсъждавали авторите години наред и са извели два принципа, които са подкрепили с десетки примери от цялото земно кълбо.

Основното е доказването, че има два вида институции в политиката и обществено-икономическите отношения – екстрактивни и инклузивни. Едните се мъчат да отблъснат множеството от хората, другите се опитват да ги включат. И това прави разликата между развитите общества и изоставащите. Едните имат мотивация да измислят неща, да стават предприемачи, да се включват в управлението на страните си, а другите – напротив.

Примерите са от цял свят – САЩ, Великобритания, Франция, Заир, Гватемала, Китай, Централна Европа, Етиопия, Ботсвана, Русия, Австро-Унгария, ЮАР, Аржентина, Зимбабве, Узбекистан, Египет…

Не мога да се сетя за друга книга, която да прави толкова много повторения. Реално оригиналното съдържание в нея би запълнило може би ¼ от страниците ѝ, другото е преговор и преповтаряне. Което ме забави в четенето ѝ над две години. Но пък успя здраво да ми набие в главата основното си послание, с което засега съм напълно съгласен.

Китайците изобретили преди Европа часовника, компаса, барута, хартията и книжните пари, порцелана и високите пещи за леене на желязо. Те самостоятелно развили предачното колело и водната енергия приблизително по същото време, когато тези иновации се появили на другия край на Евразия. В резултат на това през 1500 г. стандартите на живот в Китай били може би поне толкова високи, колкото в Европа. Освен това в продължение на векове Китай имал централизирана държава с чиновнически апарат, набиран меритократично от гражданите.
***
Богатите нации са богати до голяма степен затова, защото в определен момент през последните триста години са успели да развият инклузивни институции. Тези институции са устояли на процеса на порочния кръг. При инклузивните икономически институции богатството не е концентрирано в ръцете на една малка група, която после би могла да използва силата си, за да увеличава диспропорционално политическата си власт. 
***
Конфликтът за доходите и властта и косвено за институциите е непрестанен във всички общества. 
***
И все пак този растеж [в Китай] ще секне, ако екстрактивните политически институции не станат инклузивни. Докато политическите институции си остават екстрактивни, растежът ще бъде вътрешно ограничен, както е било във всички останали подобни случаи.
***
Първо, чуждестранната помощ не е особено ефикасен инструмент за справяне с провала на нациите по света днес. Далеч не. Страните се нуждаят от инклузивни икономически и политически институции, за да разкъсат цикъла на бедността. 
***
Един от копиеносците на Монтесинос, генерал Вело, обобщава това на един от видеозаписите: „Ако не контролираме телевизията, не контролираме нищо.“
***
Както обобщава един китайски коментатор: „за да се подкрепи ръководството на Партията, трябва да се спазват три принципа: че Партията контролира въоръжените сили; Партията контролира кадрите; и Партията контролира новините.“