Китайски приказки

Купих книгата за себе си, не за подарък. Макар че вероятно няма да я задържа. Харесах я заради красивите илюстрации, без да знам кой е художникът Серджо Ридзато. Вероятно корицата ми е напомнила за младините, когато на мен са ми четени такива книжки, но предимно съм внимавал върху картинките.

Направи ми впечатление, че приказките много често имат като основен момент някой справедлив и честен младеж да си намери млада и хубава принцеса за жена. Приказките завършват със сватбата, а на младежа по неведоми пътища му се подарява и имане, ей така, да си има, че те младите и хубави принцеси вероятно си имат своите неотложни разходи, които само с доброта и справедливост е трудно да бъдат посрещани.

Често се среща и някакъв мистичен елемент, който не е решаващ, но без него явно не е можело - дали някой дух, лош магьосник, вълшебна страна, супер-сила. Непознатото и необяснимото са били обяснявани за по-лесно с нещо свръхестествено, което е просто и кратко, са по-лесно храносмилане.

Прелистих книжката и в опит за по-близък досег с китайското народно творчество. Надали ще ми помогне да напредна по мандарин, което се опитвам да направя, но пак дава някаква представа и по-плътно усещане за тази хилядолетна империя.