Момиче на пружина – Паоло Бачигалупи

Както вероятно добре знаете, Паоло Бачигалупи е американски писател, който през 2010 печели наградите „Хюго” и „Небюла” с дебютния си роман „Момиче на пружина”, а поради неустановени причини аз го четох чак сега.

В началото на книгата се опасявах, че ще се удавя в пороя от герои и авторови термини от псевдо-историята, езика, религиите, професиите, модата и всички други измислени детайли на този бъдещ Тайланд, които авторът си е съчинил. Създавал е щедро, за да те убеди, че този свят го има и трябва просто да го приемеш за даденост. Е, успял е. Благодарен съм му също, че се овладя навреме и щом се запознахме с най-насъщното (в може би първата половина от романа), от там нататък човекът се ограничи с непознатата терминология и се съсредоточи върху действието, което аз така обичам.

Интересен и богато изграден свят, увлекателно действие. Стийм пънк, съчетан с високи биотехнологии. Книгата по нещо бегло напомня на Нийл Стивънсън и „Диамантената ера“, вероятно по това, че разказва за бъдещето на югоизточна Азия, пък макар и по тотално различен начин. Тук проследяваме бъдещето на Индокитай след епохата на Разрастването, след свършека на изкопаемите горива, глобалната търговия и други познати ни глезотии и след появата на лабораторно разработените болести, които унищожават на практика почти цялата флора, а оттам и фауна. Създават се нови видове, възкресяват се стари. Енергията в оцелелите фабрики се взима от впрегнати мегодонти, а после вместо в батерии, се съхранява в усъвършенствани механизми с пружина.

Мрежата от политически и икономически интереси, канализирана корупция, религиозни изстъпления и обикновени предразсъдъци задвижва редица задкулисни игри, които очаквано много бързо минават равновесната точка и избухват в брутално предкулисни. Разбира се, с цената на много опасности и рискове от страна на главните герои, че и отнети животи. 

Повече подробности за този прелестен роман ще намерите при Данте, Тери и Копо. 

И няколко съвсем дребни кусура, които за кратко привлякоха вниманието ми, но ще бъдат споменати. Не че са толкова важни, просто книгата може да ги понесе. На няколко места в текста има фактологически разминавания, които, както правилно ми беше обърнато внимание, едва ли може да се обяснят с преводаческа небрежност. Климатът и температурите в Тайланд в пряк смисъл бяха наричани ту тропически, ту екваториални. Касата, за чието съдържание бленуваше Хок Сенг, беше описана като направена от желязо и стомана (каквото и да означава това), а отварянето й било възможно само с използването на дрелка (остарял русизъм за бормашина) с диамантено свредло. Тънкият момент е, че обработването на стомана с диамант от химическа и технологична гледна точка е доста невъзможна мисъл за фантастика, която претендира за званието научна.

Толкова много неща можеха да се преборят единствено чрез чакане.

 

ps1. Благодарностите този път са за Мишев, който най-благородно ме снабди с книгата.

ps2. Корицата не е ли яка?!