Хари още тъгува за колежката му Елен, която беше убита в
„Червеношийката“, и продължава да рови по случая. Междувременно обаче се
случват серия дръзки банкови обири, като в първия дори в жертва пада една от
служителките в банковия клон. Обирът е изключително педантично подготвен и
полицията не може да се хване за абсолютно нищо. Хари не може да се съсредоточи
изцяло върху обирите, защото Ракел и Олег са в Москва заради делото за
попечителство, а пък негова стара любов най-случайно го кани да се видят отново,
просто „ей така“. Според чичо Ю есента в Норвегия е гадна и облачна, само че
тези облаци са нищо, в сравнение с онези, които се струпват над главата на
Хари, когато на другия ден след срещата със старата тръпка главата го цепи ужасно, не помни как се е прибрал и
някои хора са открити леко „самоубити“.
Точно когато си мислиш, че това е развръзката - имаме някакъв
намерен извършител, мотив и възможност, Хари винаги се връща към онези 1-2
нещица, които не пасват и нямат обяснение и подхваща съвсем друг вариант, с
друго обяснение на случилото се и с други заподозрени. И после пак, и пак.
Докато накрая вече няма нито едно нещо, което не пасва.
Хари Хуле е алкохолик. Не слуша хубава музика, не яде в
готини ресторанти. Обикновено се владее, но житейските му провали понякога го
надвиват и тогава се отрязва до безпаметност.
Сега я усети:
жаждата. Опъваше крайниците му като впряг от обезумели кучета.
И последно, уважаеми г-н Несбьо, никога повече не прави
така да оставяш най-интересното от резервната сюжетна линия за след последното
изречение на романа. Ок, интересно ни е какво ще се случи и ще прочетем и
следващата ти книга, но не е никак джентълменско да ни изнудваш така грубо.
Имам професия,
плащат ми, понякога смятам, че върша добра работа — оставям някакви следи.
***
Жените винаги имат
намерения за бъдещето.
***
Справедливостта е
като водата, каза веднъж Елен. Винаги намира път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар