Съдбата на човека - Михаил Шолохов

Четох я тази история, защото бях забравил, че съм я чел преди, а даже и, че ми е четена на глас от преди епохата да познавам буквите. Смешно малка и с вид на детска книжка, но ужасно тъжна история за много война и малко човешка любов. Мушнах я в раницата на тръгване, колкото да имам нещо за четене, ако се наложи. Изчетох я една вечер с цел приспиване и после сума време на можах да заспя. Не знам дали са нужни войни, за да пишат хората по този начин, но това е доста съкрушително. 

Колко неща може да ти разкаже един случайно минаващ човек, който те заварва да си сушиш намокрените цигари на припека на един селски плет някъде край Дон. За трагедиите на семействата в колко... двайсет страници? Какво може да загубят големите, какво децата, как се справят след това и изобщо какъв живот е то това? Какво е нужно на човека? На онова обобщаващото понятие като представител на една цяла раса.

Наскоро някой коментираше около мен с решително несъгласие новонашумял американски филм, в който парализиран след катастрофа млад английски аристократ решава да иде в Швейцария, за да го приспят, понеже вече не може да гони мацки, кара мотори и сърф. Което може да се обобщи и с: "Да ви имам проблемите!"

Прочетете някой ден "Съдбата на човека", невинно кратка е, но ще ви стисне за сърцето. Шолохов ги умее тези работи.