Инсценировка - Майкъл Конъли

Докато аз кроях нелепи планове и прогнози кой да наследи Хари Бош след пенсионирането му като главен персонаж, Конъли ме изненада в традиционния си логичен и лаконичен маниер - ами много просто, може да се пенсионира от полицията, но да започне работа като детектив за някой адвокат. А колко адвокати има във вселената на Конъли, които да заслужават тази чест? И не само това, заради кой от тях Бош би се пречупил и би намерил причини да започне да работи от другата страна на правосъдието? Точно така, единствено заради Адвоката с линкълна.

Постройката следваше изконните традиции на жанра и автора - до 40та страница вече бяхме нагазили в лай... искам да кажа в професионални и лични неприятности без особени изгледи за щастлива развръзка и по двата фронта. Репортерката от ЕлЕй Таймс, с която Бош имаше връзка, набързо го раздели със себе си, а Мики Холър пък го накисна в толкова неприятен случай, че Хари автоматично настрои срещу себе си цялата полицейска общност. А това беше последното нещо, което искаше. Мотивът, който го го крепеше, беше, че ако клиентът на Холър наистина е невинен, то тогава някъде навън има някой, който убива и се измъква безнаказано. Този някой трябва да бъде спрян, а не да се занимаваме с адвокатски хватки как да измъкваме невинния.

Хареса ми, че Хари продължи да си бъде онзи същият, дето го заобичахме от ранните му години - дързък, действа веднага, без да е припрян, проследява всяка нишка, колкото и да е маловажна, не остава никому длъжен. Някъде плаща с двайсетачки, другаде с псувни и куршуми, според кой каквото заслужава. Не го биха, слуша хубав джаз, появиха му се изгледи за нова връзка, дъщеря му завърши, абе ведър оптимизъм за бъдещето на Лос Анжелис, каньона Кахуенга и улица "Удроу Уилсън" в частност.

Книгата беше прочетена за една вечер след края на работния ден, а междувременно "Лудогорец" пак се класира за Шампионската лига.

Както и друг път се е случвало да мрънкам, заглавието е просто кошмарно - не може да казваш на читателя още със заглавието, че нещата са нагласени. Още малко напиши и кой е убиецът и да се приключва целия фарс без изобщо да си губим времето да четем книгата. "Бард", хайде стига толкова творчески преводи на заглавията на Конъли, а?