неделя, май 07, 2017

Воинът на светлината: Наръчник - Паулу Коелю

Наръчникът на Воина на Светлината е кратка книга без особени претенции за задълбоченост, точна логическа последователност на заключенията или някакви други такива сериозни неща. Тя е по-скоро за нещо по-общо като добротата и вътрешния мир.

Текстът представлява кратички съвети как да се държи човек, ако иска да попадне в категорията добър такъв. Прави това, не прави онова. Не е чак толква кратка и категорична като версията с десетте заповеди, защото тези на Коелю са по-скоро във вид на препоръки за праведен и успешен живот. Голяма част от тях са заимствани от древните мъдреци на Изтока (Лао Дзъ, Конфуций, Джубран...) и само са преразказани. Тук няма да откриете особена оригиналност, дори на няколко места в текста директно си пише откъде е взета споменатата мъдрост. Намекът обаче, че е освен целта, е много важно и по какъв път вървиш към нея, се разпознава отдалече.

Какво е интересното и ценното тогава, щом то не е оригинално като идеи, форма и съдържание? За мен това е неговата по-лесна смилаемост, по-голяма достъпност за масовия читател. Кой ще тръгне да издирва оригинални древни текстове, камо ли да почерпи нещо от тях и да им повярва? А когато е предадено по-лесно разбираемо и не непременно в контекста на войната е по-приемливо. Голяма част от действията на Воина дори си противоречат и Коелю казва: Спокойно, това е ОК. И читателят се успокоява, че дори и да греши, дори и да се колебае, да го е страх, да го бият, да отстъпва и да трупа какви ли не други негативи, това също е част от праведния път да си Воин на Светлината. Воинът на Светлината е нормален човек като всички нас, който иска и вярва, че може да бъде по-добър.

Затова аз харесвам това книжле и ми беше приятно да си го припомня с нов аудио-прочит. Спомням си даже, че когато излезе за пръв път преди години, вкъщи по едно време имаше 3 екземпляра за подаряване, правете си сметка.:)

Воинът на светлината никога не забравя да благодари.
По време на битката ангелите са му помогнали, небесните сили са поставили всяко нещо на мястото му и са позволили той да даде най-доброто нещо от себе си.
Другарите му отбелязват: „Има голям късмет!“ И наистина, понякога воинът успява да постигне много повече, отколкото му позволяват възможностите.
Ето защо, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни покровители.
Благодарността му обаче не се ограничава само с духовния свят; той никога не забравя приятелите си, защото тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.
Не е нужно някой да напомня на воина за помощта, която другите са му оказали; той сам се сеща за нея и разделя с тях наградата. 
***
Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.
Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.
Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.
Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.
Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.
Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.
Няма воин на светлината, който да не е казвал „да“, когато всъщност е искал да каже „не“.
Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.
Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки всичко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

1 коментар:

Анонимен каза...

СОКРАТ ЗА ДОБРИТЕ ХОРА
Попитали Сократ:
- Учителю, защо хората са толкова лоши?
Сократ отговорил:
- Защото никой не иска да бъде добър към другите, преди те да са добри към него!

Такива весели и мъдри думи пише в книгите, които стават за подаряване - точно както разказваш за "Воинът на светлината".
Може Паулу Коелю никога да не се превърне във „висока класика“, но ... историята вече го помни, а читателите го препрочитат. :)

http://trakietsadobri.blog.bg/