В читателската ми биография периодично се мяркат такива ярки петна, които ме карат да чета до малките часове, а на другия ден да досаждам на всичките си познати как не бива да допускат да живеят повече и ден, без да са прочели въпросната книга.
Е, Иван Попов е написал такава книга.
Така очарован и приятно замаян от киберпънк съм се чувствал само след невромансърската трилогия на Гибсън и първата Матрица...
В началото леко ме притесняваше стила с дългите изречения, които все пак не бяха от типа "забрави ми началото", но докарваха впечатлението, че е писано предимно за собствено удоволствие. (А не са ли най-добрите книги точно такива?)
Приятни ми бяха и кибер страната на сюжета, и жаргона, и това, че така умело и на място намеси "мърлявата ни татковина".
Идеята за езиковото инженерство обаче направо обра точките!
Това ми се струва, че е от ония точни попадения, за които си казваш, че ако не е бил той да ги открие, то аз със сигурност скоро бих се сетил сам. А като добавиш и това, че някой може да програмира мозъците на хората и да ги кара да му решават задачки, без те дори да заподозрат...
Свалям ти шапка, Иване!
Е, Иван Попов е написал такава книга.
Така очарован и приятно замаян от киберпънк съм се чувствал само след невромансърската трилогия на Гибсън и първата Матрица...
В началото леко ме притесняваше стила с дългите изречения, които все пак не бяха от типа "забрави ми началото", но докарваха впечатлението, че е писано предимно за собствено удоволствие. (А не са ли най-добрите книги точно такива?)
Приятни ми бяха и кибер страната на сюжета, и жаргона, и това, че така умело и на място намеси "мърлявата ни татковина".
Идеята за езиковото инженерство обаче направо обра точките!
Това ми се струва, че е от ония точни попадения, за които си казваш, че ако не е бил той да ги открие, то аз със сигурност скоро бих се сетил сам. А като добавиш и това, че някой може да програмира мозъците на хората и да ги кара да му решават задачки, без те дори да заподозрат...
Свалям ти шапка, Иване!
4 коментара:
че какво пък му намери за просто?! аз на моменти едва му следех изречениета... но то може да е от дислексията, не знам точно какво е, ама напоследък май всички го имат...
Аз също я прочетох много бързо и веднага след това я набутах в нечии чужди ръце, за да бъде четена и раздавана. Да посея семенцата на съмнението.
Ама не в сексуалния смисъл, както когато някоя жена се съмнява да не би да е станало грешка.
Да не говорим пък колко хубави неща за четене има в Подкрушието.
Справка - линк К.Е.Ф. горе вдясно.
Препоръчвам да прочетете "Нашите марковски процеси" преди четене на тази книга - тези две книги са от цикъла "Езиково инженерство".
Връзки за сваляне има в Уикипедия:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)
@Валентин
Мерси за препоръката, ама аз ги четох наопаки, т.е. първо Хакерите, после Процесите и след това всичко останало, което можах да намеря онлайн от Иван Попов.:) Забележителен човек, не мога да се стърпя да кажа.
А точно пък с езиковото инженерство много ми влезе под кожата.
А с Процесите се почувствах донякъде сродна душа с автора, защото и аз имах подобен сблъсък с нАучните среди...:)
Благодаря ти, че се обади!
Публикуване на коментар