вторник, октомври 31, 2006

Деветте принца на Амбър - Роджър Зелазни

Реших се най-накрая. Гнетеше ме едно чувство, че съм пропуснал момента, когато хората около мен четяха масово Стивън Кинг, Дийн Кунц и други едни тънки шарени книжки с недодялано оформени корици с космически кораби на тях, а в резюмето на гърба ме убеждаваха, че в Свободния свят тоя автор бил много продаван. В тоя период ми се вписват “Хрониките на Амбър”.
Та, рекох си, да наваксам пропуснатото.
Изненада обаче. Оказа се, че добре съм направил като съм го пропускал толкова години и в това време съм се кланял на немскоезични каубои.
Много една такава наивно-детска и разпокъсана ми се видя, още повече, че то реално нищо не се случи в нея, а само се поставиха разни завръзки и се начерта картата, където ще се развива действието. Ако никога не си писал книга, вземеш един посредствен разказ, разводниш го набързо до 114 страници и чат-пат споменаваш думата “Амбър”, мисля, че ще получиш продължение от същата класа. Стори ми се писана насила и с толкова много изкуствени места, че ми заприлича на етикет на чифт “памучни” чорапи – 10% памук и 90% еластан. И тия пришити изкуствени места пък бяха нахвърляни така на едро, без никакво увещаване за достоверност, плавни преходи и връзка със сюжета, че направо звучаха обидно за читателя. Ама аз понеже не съм много обидчив и я дочетох, все пак стотина странички бяха… Нека не се сърдят феновете, ама тоя Зелазни е гола вода като разказвач и останалите парчета от Амбър ще ги чета, само когато попадна на самотен остров и водата ги довлече като единствена читаема хартия. Хау!

3 коментара:

алмаак каза...

Унищожителна критика! С пръст дори няма да се докосвам до нещо, носещо името на Зелазни или Амбър! :-) Да живеят Карл и Лизелотето!

А всъщност Роджър за какво е взел разните му там Небули и Хюго награди? За Амбър ли? :-)

alvin каза...

Много се е изприказвало за Хрониките - и хубаво, и лошо.
Аз си оставам само с хубави спомени за оригинални идеи и супер четивен стил (когато става дума за Коруин; с Мерлин нещата станаха ебаси магическия гювеч), който върви леко и гладко и някак не усещаш следващите страници.

Да се препоръчва на юноши и девойки, които трябва да бъдат зарибени за фантастиката ;) С по-тежките неща - нататък.

Анонимен каза...

Зелазни е легенда!!! Колкото повече го обичат читателите, толкова повече го мразят некои критици, особено в Щатите! Нещо като Джек Лондон - всеки го обича, ама книгите му трудно се намират (имам впредвид в Щатите) Що се отнася до Амбър...бе нека да кажем, че не е лъжица за всяка уста!