петък, ноември 24, 2006

Маскарад - Тери Пратчет

Някой твърдеше, че Тери Пратчет е най-великият жив британски писател, и аз за пореден път се убедих в това. Последно бях чел “Нощна стража” и “Чудовищна команда”, ама “Маскарад”-а ги бие. Едва ли има нужда да споменавам, че седях сам в празна стая и си се смеех на глас, и то при изчетени всички други от серията за вещиците. Какво толкова пък ново ще може да измисли? Може, може…
Крими елементът при мен винаги действа. Той може да разкраси и да придаде гледаемост/четимост на безкраен сапунен сериал, на безмозъчен екшън, на детска анимация, па ако щеш и на мемоарите на червен номенклатурчик. За мен винаги е предизвикателство да се боря с увъртанията на автора и да откривам престъпника преди той да го е разкрил. И си признавам чистосърдечно, че в тая книжка не познах. Сега съчетайте кримито с традиционното отношение на вещиците към света и обитателите му и разбърквайте бавно на тих огън. Може да се сервира наведнъж (няма да ви стане тежко), а може и да си я подслаждате цяла седмица (повече няма да издържите). Много приятно поднесена, добре развити действие и герои, а езикът – ех, мечти…
Вие си го знаете Тери, няма нужда от коментари, достатъчно е да се спомене, че и тук не се е изложил. Хвала!

7 коментара:

almaak каза...

Тази не започваше ли с Пердита Х?

Цонко каза...

Баш! И е "ксъ", не "хъ".:):):)

lindyhopper каза...

Време е да напишем за коледните подаръци. Не знам кога започна практиката с прочитането преди подаряване (един вид проверка на качеството:). Сещам се за "Пикник край пътя", когато преди една контролна по английски и в навечерието на твоя рожден ден го проверих за всеки случай /и досега по английски ми е "скучно като в дупка":)/.

Напоследък, като стане дума за Света на диска, започваме да се смеем автоматично /тутакси:)/ - като онези с номерираните вицове. На мен ми се щеше да конкретизирам впечатленията. Още повече, че става въпрос за книга от вещерската поредица, която изживявам по-пълноценно от другите. Тя е като среща с приятни и познати хора /в някои случаи ти се явяват и колеги;/, няма от какво да се разочароваш, преговаряте нещо от стария репертоар и си доволен, че именно с тях ти предстои да ти се случи нещо ново (или всички заедно да му се случите, зависи от подхода).

За приликата с Фантома на операта - вече имахме подобни заемки с Укротяване на опърничавата и Сън в лятна нощ. И то съвсем сполучливи. Тук драмсъставът и балетът се подчиняват на Музиката. А цялото е предназначено за публиката. Проблемът на публиката, е че
-не харесва именно Музиката;
-опитва се да се прави се, че разбира от куртоазия;
-може би наистина оценява, но това става единствено с музикантите, неуспели на сцена, т.е. неизменно има примес на завист или други огорчения.

За кримката - подозирах Уолтър, Андре и мyзикaлния директор едновременно. Уолтър отпадна, когато Агнес го обяви за призрак по средата на книгата - беше твърде рано. Директорът получи подкрепата на баба Вихронрав по време на обяда и нямаше с какво да се компрометира (освен със случилото се в края на същия обяд:). Андре получи черна точка при признанието на Агнес относно Уолтър. Чувалът с фъстъци и ангажирането на библиотекаря го номинираха за втори път. И все пак появата на убийствата ме кара да мисля, че може би няколко лица стоят зад маската.

Още не съм я дочела;). Може би довечера. В осем и половина. С перлен гердан. И шоколадови бонбони.

lindyhopper каза...

През по-късното снощи успях да си дочета.
Знаех си, че само на директорa се пада да бърка в сметките и парите, което предполага мотиви и за по-сериозни прегрешения. Обаче Андре ме разочарова. Изобщо не допусках, че е таен agent. А после се прехлaсва по припадничавите кози от тип Кристина. Когато някой припада, друг някой ще го свестява. Естествено милосърдните дейности и хубавата коса се пренебрегват от скапаните пиянисти...

Цонко каза...

Толкова малка, а вече гений!!! Ще изпратя бърза поща още насъщното. Бърти

lindyhopper каза...

Мерси. Бинго

ПП Не съм още - нa гениите им стига плънката за сърмите;).

ППП A това е постижимо след по-задълбочен прочит на "Радостта от снакса".:)

Orehovka каза...

А пък моята най-добра приятелка беше Агнес Нит преди да отслабне :) - имаше "чудесен нрав и страхотна коса", когато не я ядосваха и тежеше 120 килограма.