петък, ноември 24, 2006

Господарят на светлината - Роджър Зелазни

Неблагодарно момче се оказа тоя Зелазни. Аз му давам шанс за поправителен след като се изложи с Хрониките, посягам към роман, за който е взел “Хюго” през 68-ма, и който доста хора ми препоръчаха, за да си оправя вкуса след Амбър, а той ми се подиграва.
Книгата ми заприлича на извратен сериал, в който сериите не само свършват на най-интересното (това донякъде прощавам), ами и всяка следваща все едно е от друг филм. Е, аз няма на всяка глава да почвам да се запознавам с действието и героите отначало, я! Искам книгата като захване веднъж, да си кара ако не със забързващо, то поне със същото темпо до края. Какви са тия несериозни похвати, свърши ми – почни ми?! Ако ще прескача от една сюжетна линия на друга, то поне като го прави, те да са на една фаза на развитие, та да не ми угасва желанието за четене. От най-прекрасните битки, той ме праща в отнесени размишления за природата на човека и религиите му. Не че са лоши, напротив, доста мъдри неща има в тях, а и добре е наредил думите в устите на подходящите богове, ама защо го прави като леден душ?
И Атрибутите на боговете също малко ме … разсейваха. Можеше преводачът да избере и друга дума, като че ли…
А тоя диалог между Кали и Яма направо ме уби. Все едно си приказват Брук и Рич в 2719-та серия…

— Господарю мой…
— Ти се колебаеш?
— Всичко е толкова неочаквано, Яма.
— И ти се замисляш дори и за миг върху това предложение?
— Длъжна съм.
— Кали, ти ме измъчваш.
— Нямах такова намерение.
— Настоявам, да се откажеш от това предложение.
— Аз съм пълноправна богиня, а не само твоя жена, Бог Яма.
— Какво значи това?
— Че сама взимам решенията си.
— Ако приемеш, Кали, това ще означава, че между нас всичко е свършило.
— Няма съмнение.

И още, само че тук са Себастиан де Мендоса и Лусесита…

— Приветствам те, Кубера.
— Приветствам те, Ратри.
— Защо седиш тук в усамотение?
— Защото нямам с кого да споделя самотата си. А ти защо идваш — сама?
— Защото нямах с кого да разговарям — до този момент.
— Разговор ли търсиш, или съвет?
— И двете.
— Седни.
— Благодаря ти. Страхувам се.
— И може би си гладна?
— Не.
— Вземи си плод, ще ти налея и сома.
— Добре.
— От какво се страхуваш и как да ти помогна?
— Видях Бог Яма да излиза оттук…
— Да.

Но пък битките бяха прелестни, не може да се отрече. Имаше и персонални двубои, и титанични сблъсъци на грамадни армии. Въобще – изпипана работа. Защо ли не се е ориентирал Зелазни към писане на специализирана военна фантастика?
Много ми допадна като цяло средата на действие и героите – въплътени в образите на източни богове. Тяхната философия винаги ме е блазнела (“винаги” – откакто съм съзнателен човек – след 20-тата ми годишнина – и след като се запознах с другите господстващи религиозни течения и видях, че не струват;). Забелязъл съм, че и други писатели са се изкушавали от разкоша на будисткия начин на мислене и успешно са го прокарвали в книгите си. Току виж, наистина се окаже водещата философия на близкото бъдеще. За мои лични фаворити мога да обявя Сидхартха, Кришна, Ратри и Яма. В този ред и без да обяснявам защо.

Май нямам повече думи.

26 коментара:

night-eyes каза...

В това излияние забелязвам едно подозрително познаване на "Дързост и красота"! Чак до цитиране на епизоди ли стигна???
;-)
По моята (много) скромна преценка, единствената творба на Зелазни, която си заслужава е "Една нощ през самотния октомври".
Това си е класика, настолна книга, книга за душата и т.н. Ако не си я чел и все пак се престрашиш да дадеш един трети (?) шанс на Зелазни, имай предвид, че там няма детайлни описания на битки. Да не се разочароваш;-)

almaak каза...

хихи, тежък избор го чака! ;-)

Цонко каза...

Мерси за препоръката, ама ще чакам малко да ми мине антизелазнилизма...:)

alvin каза...

Да, прочети "Една нощ през самотния октомври" и ще останеш очарован.
По-горе са го казали много добре - книга за душата. Изпипана и приятна.

Ще ти хареса, обещавам ;)

NTT каза...

Творбите на Зелазни предполагат известно интелектуално ниво у четящия.

На автора-блогър препоръчвам да се посвети доживот на Джордан, а на "самотната" мома да се преориентира изцяло към бълвоча на Пратчет.

alvin каза...

Не говори за Пратчет така, копеуе! Знам къде живееш!
(знам един, който може да попита, де)

night-eyes каза...

Пратчет и бълвоч в едно изречение!?!

И то написано от човек, който говори за интелектуално ниво...

О tempora, o mores!
Светотатство!!!
;-)

almaak каза...

моля, без празнословия! ntt веднага да се аргументира!

Цонко каза...

Ама как добре му го рече!

NTT каза...

#alvunga
Слабичък си мумче, доведи Устово с теб :)

#almi

Каквато и аргументация да изложа, накрая тя ще бъде пречупена през призмата на личния вкус, затова си позволих направо да изложе мнението си по подобен, разбираем и приемлив, начин тук.

#вечерние глаза
"Започва път от моя праг, безкраен, ограден с трева..." Аре, пътя.

almaak каза...

Еее, айде де! Дай да чуем! Глей сия как съ скъпиш! Просвещението му е майката, нъл тъй?

alvin каза...

Сашко, заеби тия детски географско-квартални бъзици и кажи кое ти хареса в книгата. Разбира се, че ще го пречупим през собствената си призма. Това му е хубавото.

Иначе е безмислено. "Зелазни е върха, вие сте глупави, щом не го разбирате!"

Слушаме :)

Калин каза...

Зелазни е върхъ, щото...

1) убива всеки преводач на Бард, даже Юли на младини (той ли превежда "Господарят"?)

...ама те Бард си убиват преводачите и самички, така че това не се брои.

2) пише едни от най-силните разкази евър

...ама 1) в Бг не се четат разкази; 2) най-силното му кратко четиво - "Роза за Еклесиаста" - е и първото му публикувано, it's all the way down from there, така че това не се брои.

3) е рядък ерудит и стилист

...ама Стърджън, Дилейни и Бийгъл (и маса непревеждан народ) са по-редки, така че това не се брои...

Уф, Родж... Върни се от Амбър и ни дай още от себе си, че почваш да ни се изплъзваш.

К;)

Анонимен каза...

"Книгата ми заприлича на извратен сериал, в който сериите не само свършват на най-интересното"

:D :D :D

Оригинала има 7 глави, Бард издадоха само първите 6(!) .....

Appolon каза...

За пореден път се уверявам в гениалността на автора. Авторът на блога, за разлика от РЗ, не е така добре запознат с философските течения и религиозна проблематика. "Атрибут" е понятие, което има точно определен философски смисъл и дефиниция, които се различават от изкривените и опошлени ежедневнйо-битови тълкувания на простолюдието.

Цонко каза...

@аполона
Нека допуснем, че авторът на блога е също човек запознат с доста и различни философски течения и религии, но за разлика от РЗ, открива и някои други значения, които думата е придобила в съвременния разговорен български език. В последното разбира се аз не намирам никакви потвърждения за гениалност нито у себе си, нито у Зелазни.
Ако се сетиш за нещо по-конкретно и добре аргументирано, моля, заповядай пак, за да го споделиш.:)

kromanyon каза...

всъщност книгата е с доста последователен сюжет, но малко разпокъсано поставен. Аз за нещастие имам варианта на "Барт" с 6 глави (разбрах, че имали и с целите 7) и все още не знам какъв е краят на книгата (само от това се оплаквах, стуваше ми се, че свършва като отрязана). А за автора, ако иска нещо последователно, изяснено и интересно на Роджър, да прочете "Донърджак"

Стоян каза...

Мерси, отбелязвам си го.
Благодаря за включването.:)

Анонимен каза...

Има две основополагащи поредици, на които се гради целият модерен фентъзи жанр.

Първата е на Толкин("Билбо Бегинс"...), а втората е на Зелазни("Хрониките на Амбъра"). Единствените две, които нямат абсолютно нищо общо помежду си и въпредки това са класики.

Моето мнение е, че ти въобще не бива да четеш фентъзи, както и по-филосовски ориентирана фантастика :). Препоръчвам ти "Cartoon network".

Анонимен каза...

хаахха, казаха ли го, Зонец? :D

А

ПП. "Хрониките на Амбъра" звучи супер, ултра, хипер, мега яко и го тафя моменталически.

@Анон - бири за теб. Много :)

Стоян каза...

Яко!:)
Друго си е да то го каже някой, а не сам да се чудиш какво може да четеш и какво - не.:):) Че сал на вдъхновение от един картуун живее ли се?

А филосовията във фентъзитата така ме блазнеше. Небето там е толкова оранжево...

Jen каза...

яко ми, щеше да видиш ти Gormenghast и Tales of the Dying Earth ако не бяха Хрониките на Амбър! Джийн Улф даваш ли си сметка как щеше да измисли Книгите на новото слънце, ако не бяха Билбо Бегинс и Амбърите, а? Джон Кроули пък изобщо да не го споменавам, плагиатът му с плагиат!
И остави оранжевото небе настрана, ами философията, с която Коруин пикае на гроба си, а? А?

Не ги мислиш ти тези работи, а си тръгнал кал по Иконата! да хвърляш. Само мъпети за теб.

П.П. Gormenghast и Tales of Dying Earth са писани преди Хрониките, ама нищо, пак!

(некромантията на постове, която си завъдил, е твърде яка :)

Анонимен каза...

Русланеееее... ела попей бе!

А

Orehovka каза...

Абе в интерес на истината, при мен "Господарят на светлината" оправи впечатленията от Амбър (особено от 6-10 част, или там до която стигаха). "Господарят" ми се видя много по-компактен, изведен и без напъни към неуместно остроумие, които иначе Зелазни си умира да използва при героите си-мъже. А иначе според мен най-силната страна на Зелазни е неговата кинематографичност - много често описанията на сцени, сетинг и костюми са толкова живописни и характерни, че могат да бъдат направо "видени", а какво остава за илюстрирани или заснети.

Анонимен каза...

В българското издание липсва цялата последна глава, така че впечатленията няма как да са пълни.

Стоян каза...

Моите впечатления тогава бяха направо на кота 0, така че нямаше особен риск още една глава да ги развали повече. Но както и да е, грешките на младостта, сега поне знам да не се захващам изобщо.

(А като препрочитам сега пламенната дискусия ми идват и други работи на ум, особено по повод смехотворните опити за сравняване с Толкин и намеците за философия, ама не си струва да ръчкаме още.)

пп
И друг път се подписвай, че не знам как да се обръщам.:)