четвъртък, декември 14, 2006

Фонтаните на Рая - Артър Кларк

"Тейпробейн се простира в радиус от сто и петдесет километра около Рая, въпреки това навсякъде може да се чуе плисъка на фонтаните на Рая..."

Подейства ли ви религиозно зарибяващо? Леко мистериозно и леко фентъзи, а? Е, нищо подобно няма! Само така подвеждащо започва...
Честно да си кажа, аз от една страна бях привлечен от името на автора, а от друга отблъснат от абсурдостта на основната идея в книгата - космически асансьор. И така балансирайки между прозаичното пльосване на Земята и скоропреходното отлитане в Космоса изтекоха кажи-речи два месеца в четене. Продължавам да имам възражения към теорията, макар да допускам, че могат лесно да бъдат оборени от човек, който е по-навърте от мен в материята. Художествената страна пък ми се видя още по-хлабава - имаше толкова пушки висящи на стената, които чакаш да гръмнат, чакаш, а след края се оказва, че авторът изобщо не си е дал труда да ги зареди. Космическият пратеник също ми се видя пришит изкуствено и освен двете глави с него, лепнати като кръпки върху здрава тъкан, не биде споменат на друго място. Заради поуката в края на баснята ли беше всичко? Не знам... Според мен можеше Артър да си каже поуката и без да намесва чужд разум в историята. Лелеяният Контакт ми се струва прекалено важно събитие, за да се свира в сянката на някакъв хасансьор, пък макар и космически...
Ван Морган обаче беше на ниво, не може да му се отрече на автора. Обичам такива герои и сюжети, където един-единствен е the allmighty grand master of ultimate spell. Той коли и беси, а всички други му дишат прахта от подметките. Може да изглежда простоват тоя модел, ама пък е реалистичен, действащ и най-важното - според мен така и трябва да бъде. Ясно е, че книгата е писана заради желанието на автора да се похвали на всички какво е изобретил, а не да се впуска във вълнуващи обрати на действието, човешки драми и диалози плетени на две-три куки.
Не се дразнете, драги фенове, ако плюнките, които сипя, ви се сторят повече от потупванията по артъровото рамо. Такъв изглежда ми е подходът - щедрост към критиката на недостатъците и пестеливост при раздаването на заслужени комплименти. Това е така само за неща/хора, които наистина ценя...
п.п.
Пардон за корицата, така и не намерих българската.:)

7 коментара:

almaak каза...

глътнах я за отрицателно време таз книга аз. хич и не се измъчих, честно казано. ти явно много си се бил наточил против идеята за хасансьора ;-) и затова са ти се се противяли буквите :-) пропуснал си обаче нещо важно в комплиментите според мен - описанията на острова. личи си, че Артър е влюбен в Цейлон. красотите препускаха една след друга. чак на мен ми се доходи ;-)

almaak каза...

корицата е чудна. хич да не я пипаш.
още ми е мъка за оназ с опашката :-)

Цонко каза...

Да, съгласен съм, че много трябва да му е харесало в Шри Ланка, та чак до рай да я докара. Може би трябва да се прежалим и да я включим в мечтите за далечни плавания, когато някои от нас си вземат капитанския изпит, разбира се...;)

alvin каза...

Аз с тая книжка се мъчих като ученик. Отзад пишеше "шедьовър на инженерната фантастика" (или нещо от сорта) и оттогава като чуя нещо подобно, бягам като луд.

Цонко каза...

То си е за бягане. Радио Дойче веле да не слуша.;)

lindyhopper каза...

"...и пестеливост при раздаването на заслужени комплименти..."

При мен е така с подаръците, my precious;).

DW каза...

Всичко чувам аз!