понеделник, декември 18, 2006

Ние, децата-чудо - Хуго Хартунг

Напишете ми по-долу, че сте чели нещо от Хуго Хартунг и ме изненадайте. И докато се мъчите да си спомните, аз ще ви подложа на лека пропаганда за каузата "Ние, децата-чудо".

Много хубава книга. За два дни я прочетох, което само илюстрира колко леко и приятно се чете. Истории за Германия между двете войни и малко след това бях чел и преди (предимно от Ремарк), но този начин на поднасяне на същата материя беше осезателно по-човечен, по-лесно смилаем... (Трябва да е било заради хумора.) Препратката с Ремарк не беше никак случайна. А вие какво бихте си помислили, ако главният герой е журналист, който за нищо на света не би носил кафява риза, не страда от антиалкохолни скруполи и неизменната раздяла с любимото му момиче се случва, защото тя се разболява от туберкулоза и заминава на санаториум в Швейцария?! Точно, и аз реших, че тука някой е преписвал безогледно, и че тоя филм вече гледан. И добре, че не се поддадох на тая временна заблуда и продължих да чета, защото щях да пропусна:

- по-реалното представяне на характера на немците (ако той, характерът, изобщо зависи от националността);
- заменянето на най-грозните моменти от войната със смелите опити за оцеляване на едно младо семейство;
- и на последно по ред, но на челно по важност - немския хумор (да, има такова животно, много е красиво и дори не е на изчезване).

Иронии, с които поразяваме само най-близките ни, защото за страничен човек биха били прекалено жестоки. Сещате ли се? Леки, но постоянно срещащи се из романа шеги с всичко, и най-вече на автора със себе си, които не те карат да се заливаш от смях и да не можеш да си поемеш дъх, а които поддържат усмивката ти и радостта от четенето до края на книгата. Да се хваща за последната дума на събеседника, езикови игрички и каламбури, обикновени пре-преувеличения и шутовщини, но казани с мярка, на място и пред човек, който ще ги оцени, знаете колко е лесно и приятно…

Вие можете ли да разкажете един от най-тъжните периоди от историята на страната си истинно и то под формата на дневник на един гад и на весела хумористична творба едновременно? Повярвайте, не е лесно…

Във фатерланда наричали Хуго Хартунг "забавно-сатиричния класик на немската следвоенна литература".
Прима, Хуго!

9 коментара:

alvin каза...

Ок, убеди ме :)

alvin каза...

А! Какво си ме убедил, няма нищо издадено на български..
:)

Цонко каза...

Как да няма? Аз за какво хвърлих тоя труд?:) (Сложил съм немската корица, защото скенера в момента не ми е под ръка). Децата-чудо трябва да ги има и във вашата библиотека - твърда синьо-лилава корица, издателство на националния съвет на отечествения фронт, София - 1961ва. Ако пък наистина я няма, ще се престраша и ще почна да я цифровизирам, защото наистина си струва повече хора да я прочетат.

Цонко каза...

А щом друго не е издавано, пък току виж се замисля и за превод. Винаги ме е блазнело... ;)

lindyhopper каза...

Аз си мечтая за Малка къща в прерията в осем тома на български, но преводачите май не знаят за това...;)

almaak каза...

Какъв немски хумор, какви 5 лева!?!?! Такова животно няма ;-)

Цонко каза...

Хайде сега, не се ежи!
Знам, че го приемаш лично.;) Ти прочети книгата, пък пак ще си говорим...:)

Анонимен каза...

Ot sega se kandidatiram za oshte podrobnosti:-)
D-i
Leka vecher:-)

Анонимен каза...

Чели сме :)"Ние, Майзегаерови" ми беше настолна книга преди 16-17 години. Хуго Хартунг беше доста популярен по време на социализма.
Колкото до немските писатели - освен Хуго хартунг, си заслужават и хайнрих Бьал, Гюнтре Грас и куп други.

Аз съм туu: http://nervousshark.wordpress.com/