сряда, февруари 06, 2008

Лутащи се мравки – Иван Попов

Знаех си, че не трябваше да я чета. Увлекателна е, има много интересни идеи, но аз вече бях минал това ниво, по дяволите!
Малко от към скорост на действието и подредба на сцените ми беше странна, иначе идеите с пръст не могат да се пипнат. Прилича на саката черно-бяла крава. Има си участъци, които са си очевидно силни и издути, но има и някои рязко контрастиращи, които някак сивеят и хлътват като поразмислиш. А на места, където аз очаквам действие, то пък всичко забива и нишката е като ампутиран крайник.
Усещам, че ще кажа силни лоши думи, а книгата (и гениалния и автор най-вече), не ги заслужават. Затова ще изчакам малко и друг път ще пиша не първи, а по-скоро отлежали впечатления.
При всички случаи книгата е интересна, оригинална и се чете бързо. Може би оригиналността и е най-същественото. Пък и аз обичам да чета за това каква пародия са научните институти (или поне у нас), за военни операции, които се объркват катастрофално, за момчета-хакерчета, които от добри намерения събарят правителството и даже и не разбират. Също обичам да ми се говори за научни новости и алтернативни на общоизвестните клонове на познанието, но без да се обясняват. Ако са разказани увлекателно като тук, човек започва сам да търси и постепенно да събира пъзела. Малко по малко със собствени усилия е по-интересно. Неформални компютри или пък как се играе четиримерен тетрис, а?;)
И друго, стилът седи малко като на текст, превеждан от руски, ама само малко.;)
По-добре прочетете пак „Хакери на човешките души“. 2х“Хакерите“+1х“Мравките“ е добро, здравословно съотношение.
Апропо, много удачно заглавие, като ръкавица лепва.

Бях си приготвил няколко мъдри цитата, но всичките са много обемни и затова само нещо кратичко:

"Времето на тесните специалисти безвъзвратно отмина, за да дойде времето на комплексните модели. Сега много по-добри резултати се постигат, ако човек просто развива някоя абстрактна теория или модел, и то най-добре не една, а няколко свързани една с друга теории, и да се оглежда наоколо за евентуални техни приложения."

2 коментара:

Анонимен каза...

Еххх, едно време, 99', но не съм сигурен, оригиналният прототип на Балабан от "Хакерите" донесе една огромна разпечатка (цяла, непрекъсната) с шрифт 7, натракана на матричен принтер. Когато ми я даде, вече беше жълта, мръсна, смачкана, комай първите стотина човека бяха минали през нея.

Чудесна книга, а физическият факултет е точно като в описанието. Не съжалявай много за ръждивия привкус :)

А

Стоян Христов каза...

Романтика, викаш.;) Няма лошо, а пък аз не мога да съжалявам по принцип, нали ти казвах...
А книгата наистина си я бива, много истини има вътре.