понеделник, февруари 11, 2008

Момиче за сто долара – Робърт Паркър

Книгата ми беше похвалена от човек, който чете доста и с вкус. И то не само криминални романи. Беше ми обяснено, че Спенсър е пич и половина, съвременен мъжкар, и макар да не е като Марлоу, той е най-близкото сравнение. Само дето не го биели толкова и нямал смачкан шлифер. Но затова пък си пиел порядъчно.

Е, взех я и я прочетох за три дни в градския транспорт. По малко сутрин и по малко вечер.

Много диалози с изключително кратки изречения, които дори не блестяха с кой знае какви остроумни бисери от речниковия фонд на професионалните биячи и скъпо платените проститутки. Защото само това има в книгата. Нито бой, нито платена любов. Само едносрични глуповати разговори и ядене на понички. (В пантеона на американските богове поничката с дупка сигурно заема някоя от най-челните позиции.) Е какво толкова могат да ми кажат подобни хора, очевидно е – нищо.

Скалъпена в междучасието история, престъпникът и детективът се конкурираха по глупави действия, загадката беше една никаква, мотивите – още по-неубедителни, а бе въобще…

Рядко тъпа книга. Не я четете, със сигурност ще съжалите.

3 коментара:

alvin каза...

Цонко, тая книга Аз Не Съм Я Препоръчвал! :)
И тъй като съм малко гузен, щото има вероятност заради мен да си я подхванал, да поясня: книгите са леки, четивни, забавни. Като за в рейса, да.
Пробвай Версия Торнадо, но с едно на ум. Ще бъде просто лека закуска. Нещо като следобедно хапване между обяда с Хайнлайн и вечерята с Пратчет. Или нещо подобно.
Аз имам нужда от подобни книги след по-трудно смилаеми текстове.

Между другото, забелязвам, че по-новите книги на Паркър са и по-тъпи. Тая кога е писана? 2009? :)

Цонко каза...

Хихи, споко, никой не те вини. Тука препоръките бяха от една... хм, колежка, която се надявам скоро да не намери блога с хулите.
Иначе книгата е от 2006та, а у нас е преведена 2007ма.
Но както и да го обиждам Паркър, не може да му се отрече, че пише много леко и сигурно става за разтоварване след нещо по-угнетяващо.
Сега ми остава да се угнетя, за по-сигурно с нещо староруско или -англиско, и после да се лекувам с "Торнадото".:)

alvin каза...

То и Торнадото не е връх в сладоледопроизводството, ама за след угнетяване става :)