Капан за мишки – Александра Маринина

Уморителна и малко по-трудна за концентриране книга. Отделните нишки, които се стичаха към общото кълбо на сюжета бяха толкова много и толкова равносилни, че не можех да отделя една главна, пък от другите каквото запомня. Много герои, много имена и когато на един и същ човек му викаме например Витя, Виктор, Виктор Албертович или само по фамилия – Пинчук, хаосът с имената става 3-4-кратно по-голям. Четеш си и изведнъж стигаш до някакъв Мишенка или Сашенка, който казва нещо важно. Е, какъв беше пък тоя? А сега де…

И друго имаше. Броят на финтовете, потеглянията на разследването по лъжлива следа беше може би точно колкото трябва, ами просто аз не съм свикнал на такъв реалистичен тип разследване на престъпление. В повечето криминални истории обикновено детективът започва от едно място, някакъв неопровержим факт, и напредвайки по тази нишка, разплита загадката. А аз винаги съм се чудил, ами ако е сгрешил? Защо става все така, че никога не започват от начало, след като половин книга са вървели по грешната следа? А тук беше по-истинско поне от тази страна.

Леко ме подразни какъв добродетелен образ беше докарала авторката на кварталния милиционер и главен герой Игор Дорошин. Вярно, че той разкри всичко почти сам и сред толкова злодеи, някой трябваше да компенсира с човечност, но все пак… Не стига, че го беше “натоварила” да гледа пет котки в апартамент, да тича всеотдайно според капризите на маминка, да се грижи за пенсионерите от квартала, да върши какви ли не благодеяния, ами накрая го уреди и с мадама, която схваща всичко от половин дума. Не, няма справедливост на този свят.:)

А иначе историята не беше лоша. В края на седемдесетте в Москва са извършени серия убийства на малки деца и за тях е арестуван, но не и осъден, милиционер, който изповядвал някакви нови, чужбински методи за разкриване на престъпления. Не бил осъден, защото го освидетелствали като невменяем и прекарал живота си надрусан в някаква селска психиатрия. След 30 години обаче се разбира, че той е бил абсолютно здрав и невинен и е бил използван за изкупителна жертва. Остават въпросите от кого и защо? За изчистване на името и психиката си, неговият син се заема с неофициално разследване, което по стечение на обстоятелствата води Дорошин, на когото пък това изобщо не му е работа. Но все пак, руският Супермен разнищи всичко. Тип-топ, жит-так, айде лека нощ.

Разговор по телефона:

- Боледуваш ли? Ами тогава… трябва да се лекуваш – разтревожен, посъветва ме той.

- Трябва – съгласих се аз.

- А ти лекуваш ли се?

- Лекувам се.

- Добре ли се лекуваш, правилно ли?

- Е, както умея.

- Сам ли?

- Сам.

- Сигурно не се лекуваш правилно – дълбокомислено заяви Семьонов. – Че то какво е това лечение сам? За такова нещо е нужна добра компания.