Падане – Майкъл Конъли

Този път Хари Бош има два случая. Един от преди 25 години, който новите технологии позволяват да бъде разкрит чак днес, и един съвсем пресен, който му е натрапен по политическа линия – синът на съветник Ървин Ървинг се е хвърлил от терасата на стаята си в скъп хотел.

Първоначално и двата случая уж са пределно ясни. В първия има кръв на извършителя по шията на жертвата. Годините не са пречка за извличането на ДНК и намиране на съвпадение в базата данни на полицията, проблемът е, че похитителят на 19-годишното момиче и днешен сексуален насилник и рецидивист тогава е бил на 8 години. Точно така, няма как да е той, нищо, че всичко съвпада. Как тогава е попаднала кръвта му там?

Вторият случай, който по приоритет върви всъщност първи, също изглежда ясен. Човекът пристига в хотела без багаж, съблича се, подрежда си дрехите и посред нощ се хвърля от балкона. Обаче и там се намират съмнителни улики – тайнствен посетител на пожарната стълба, врагове с унищожен от него бизнес, специфични следи от борба по тялото. Последно – убийство или самоубийство? Вестниците го изнудват, началниците настояват, Ървинг заплашва.

За Хари Бош очаквано нещата отново преляха неприятно и в личната сфера, където научихме, че дъщеря му иска да става полицайка, партньорът му е твърде лекомислен, а самият Хари е все така неотклонен от принципите си, дори когато става дума да омае някоя запазена лекарка.

От терасата на наколното жилище на Хари над каньона слушахме Чет Бейкър с „Нощна птица“ от онзи лайв през 1987 в Германия и малко неуточнен Арт Пепър. Особеното този път беше, че ги пускаше дъщеря му. Кога остаря толкова, Хари, кога...?

Бош вече не е онази буйна звезда от „Черното ехо“. Продължава да е същият инатлив полицейски пес и да гони лошите, обаче вече е по-бавен, не стреля, не налита на бой, заяжда се, безпричинно пресилва нещата. Да, интелектуалките все така му връзват, докато не опознаят сприхавия му нрав, но вече дори това го имаме за даденост. Накратко, имам чувството, че освен за пенсия (по последна информация от този роман му остават към три години), Конъли дава намеци, че му готви и заместник - Мади. Едва ли ще е лесно да създаде друг такъв емблематичен образ от дъщеря му, но нищо не му пречи да опита. Вселената му е готова, просто трябва да посади нов герой с чар и хъс, който да гони свои глуповати рицарски принципи от рода на „Или всеки е от значение, или никой няма значение.“. И не е задължително да слуша джаз и да сваля някого в Мусо&Франк. ;)

Чете се за един ден, но характерът на Бош вече тежи.

- Децата ни са нашите сърца.

- „Децата ни са нашите сърца.“ Хубаво звучи. Кой го е казал?

- Не знам. Май аз.

***

Повечето родители отглеждаха граждани на бъдещето. Доктори, учители, майки, собственици на семеен бизнес. Бош отглеждаше воин.