Блудна луна – Майкъл Конъли

Един нетипичен ранен роман на Конъли, макар да личи слабостта му към млади жени с характер, които вадят пари от Вегас. Няма Хари Бош, няма Мики Холър, няма я дългата ръка на закона, защото тук нашите са лоши, а враговете им са още по-лоши.

Каси Блек е блондинка, още няма 30 и е на изпитателен срок след 5 години в Хай Дезърт за серия обири на хотелски стаи във Вегас. Заварваме я да продава поршета в автокъща в ЛА. Извънредни обстоятелства я принуждават да зареже всичко и пак да звънне на старите дружки, които да я уредят с един последен удар, след който да изчезне завинаги. Подготовката на обира започва трудно и с доста компромиси, а нататък нещата загрубяват все повече. Оказва се, че ще трябва да иде в същия хотел, където са я арестували преди няколко години и където е умрял партньорът й. Все пак целта е открита, планът е задействан, но заветното куфарче се оказва пълно с много повече пари от очакваното. Има и такива случаи, когато парите са прекалено много и просто не бива да ги крадеш, защото последствията обикновено са лавина от трупове. Има някаква клопка, някаква зловеща комбинация и хората, които я организират, винаги държат лопати в багажника, за всеки случай.

Лас Вегас вече е друг, но все пак се мяркат и някои сенки от миналото, когато там са били мафията, Синатра е пеел Summer Wind и казината са били от друга класа.

Темпото на романа също е по-друго, има доста повече екшън и не бих се учудил, ако вече е филмирано, защото би било много лесно. В колата Каси слушаше Лусинда Уилямс, но плейърът прескачаше на всяка неравност и трябваше да се задоволим с радиото. Там чухме Роузан Кеш със Seven Year Ache, което вероятно трябваше да ни напомни за загубата на любимия човек и превратностите след това.

Напрегнато действие и удовлетворителна развръзка, макар и с недоизказан завършек. Хепиенд с многоточие. Много пъти по-важна е не последната дума, а как се е стигнало до нея.