Хотел "При загиналия алпинист" - Аркадий и Борис Стругацки

Изборът е основната тема в цялото творчество на братя Стругацки и тази книга не прави изключение. И както обикновено, контекстът на избора го прави сложен. Моралните парадигми са приложими, само когато са в една плоскост. Да следваме ли човешкият морал, да се водим ли по нов от усещане за необходимост или да ги смесим? Може ли един човек да избира за всички? Правилно ли е да се търси "доброто" в личностен порядък или студеният канон на всеобщата сигурност има превес? Сложно...

Отделни части на книгата ми напомняха на Удхаус, други на Дж. К. Джером, редувайки самоиронията с буржоазен хумор и май леко неуместни гангстер вметки. Персонажите са странни и целенасочено трудни за характеризиране, с очевидни няколко (но неразгадаеми) пласта, с което силно ми напомни като усещане на "Самотният октомври". Дори си има голямо, по не/човешки умно куче.

Забавна е думата, която до голяма степен определя книгата. До голяма степен, защото финалът идва изневиделица. А братята са много добри, дори когато става дума за това, как човек човърка нарочно раната си, така че никога да не зарастне.


Дано не срещна никого. Утрото е прекалено хубаво за двама.