Скарида – Димитър Коцев – Шошо

Почудих се известно време как да определя маниера на писане на Димитър Коцев и по едно време ми дойде на ум думата „благо“. Пише културно, неагресивно, внимава да не засегне някого (по възможност всички), хем е забавно, хем премерено.

Иначе пак (след възторга ни по „Лора от сутрин до вечер“) слушаме от него градска история, само че този път за бизнес, мафия, ДС, гадателство и още нещо. Ярките герои тук са водещото в романа, макар и изненадите в посоката на действието също да не са за пропускане. А героите са интересни още от момента на споменаването си, такива имена им е избрал Димитър Коцев.

• Дива Мила – Как да го забравиш, хем е интересно, хем отговаря на характера и професията на героинята точ в точ. Оценка на името по удачност: 8/6
• Бор – Ама моля ви се, какво е това име? Ако беше Пън или Чвор, щеше да е пак толкова смешно и несериозно. Как да вземеш на сериозно човек с такова дърводелско заглавие, още повече, ако той се опитва да спечелва сърцата и други органи на разни жени, или пък има бизнес-планове за покоряване на Европа и света. Но иначе пък ти става симпатичен по критерии смотаност и загубеност. Оценка на името по удачност: 1/6
• Асистента – Доста добре. Името му приляга да публичния образ, който си е изградил сам, действията, па даже и на развръзката. Доволен съм, а още по-доволен съм от развръзката с жената на Асистента. Оценка на името по удачност: 5/6

В този му роман Димитър Коцев не се отплесва толкова със странични размишления и описания. Действието е по същество и то какво. Дива Мила работи като гадателка и предсказва учудващо точно разни работи на хората. Бедата е, че понякога се случва да я посещават хора, на които е леко неудобно да им кажеш какво точно им предстои, особено ако са видни фигури в доходоносен и крайно незаконен бизнес. Разбира се, за да се дозасили емоционалното напрежение до още по-високи волтажи, авторът е оплел професионалните проблеми на Дива Мила с няколко лични такива и плетката се е получила изключително свежа. Няма видими дупки, шарките радват окото и въобще се получава много весела и приятна за четене история. С привидно мимолетното участие на една ухилена скарида.

Лора от сутрин до вечер - Димитър Коцев-Шошо

Кой е Димитър Коцев? За нуждите на този блог ще се ограничим с това, че е добър писател, добър режисьор и син на Константин Коцев.

Коя е Лора? Една обикновена столична патка, на която обаче й се случват едни такива невероятни работи, каквито обикновено се случват на обикновените граждани само по комиксите.

Това е книга от преди няколко години, която обаче е била издадена и разпродадена тихомълком и е била забелязана от миниатюрно количество читатели, предполагам главно приятели на автора. След успеха на едноименния филм (финансиран с 10 бона лични пари, без субсидия от държавата и заснет с фотоапарат), режисиран от същия човек и с Миленита в главната роля, книгата беше преиздадена и доби популярност. Не знам как се получава така, обаче книгата изглежда все едно е писана, за да бъде изиграна точно от Миленита, толкова много й пасва. Ведра, руса, слаба, бойна, нахилена*. (*Елитните столични безделници говорят така.) Ето такава:

Защо е хубава тази книга? Това съм сигурен, че е вярно, но при поставяне на въпроса ребром не можах веднага да се аргументирам. Ще се опитам да потърся причините.

• Книгата съдържа едни от най-прекрасните монологични описания на градски пейзажи и градски хора, които съм чел от български автор. Четейки тези пасажи в главата ти нахлуват цветове, звуци и миризми и разбираш с непоколебима точност „какво е искал да ти каже авторът”.
  
• Книгата се разказва за и е предназначена да бъде четена от едни и същи хора – около 30-годишни офисни труженици, които имат познати в повечето нощни заведения в идеалния център, клиенти са на ранните сутрешни таксита, сменят си работата по-често от доставчика на трева и винаги имат тайфа приятели. Разбира се, тези парти-тигри са посредствени загубеняци във всяко едно отношение. Смучат водки и амфетки за "Добър вечер!" и при всеки възникнал проблем първа работа им е да дръпнат по един джойнт.
  
• Книгата има комикс-дух и това не е само заради лентата в дъното на всяка страница с рисувани с химикал кадри от действието. Самото действие е наситено и накъсано, сякаш гледаш отделни картини. Всяка е пълна с детайли, герои и балони с диалог, но не се преливат плавно една в друга, а прескачат. Комикс-атмосферата е приятна, а за мен и много ценна. Обичам го това усещане.
• Книгата е лека и забавна. Това последното е целено, постигнато е и за мен е изключително ценно. Това трябва да бъде цел на българските творци от всички жанрове, защото на всички ни е писнало от неуспешни дълбокомислени и драматични сюжети. Аз изобщо не искам да знам за сериозните житейски проблемите на героите ви, а искам да ме развличате и забавлявате! Искам да ме разсмивате!:)

За илюстрация на горното прилагам и малце цитати:
Септември в родния град на Лора беше самата красота. В сравнение с абитуриентската свежест и превъзбуда на май септември спираше дъха с овладяната прелест на независима жена, която се връща от морето с пестелив загар и нараснало самочувствие.
***
Организмът й я заливаше с адреналин и всякакъв вид друг естествен допинг в количества, за които ти отнемат златния медал, изхвърлят те от олимпиадата и години наред те клеймят в общественото пространство. В това състояние тя можеше да скочи три метра нагоре и дванадесет напред, без да си събува ботушите на високи токове. Тя обаче предпочете повторно гримиране и цигара пред високия скок. И сгреши.
***
Часът отиваше към три и градът работеше на пълни мощности. ... На улицата бяха дори онези, които можеха да си позволят разточителни обеди. Те се познаваха лесно сред останалите - ходеха по-бавно, изглеждаха объркани, а погледите им казваха: "И сега какво? Откъде да подхвана нещата? Май не трябваше да я пия тая бира с телешкото..."
***
Циганското лято държеше да покаже, че не е плод на въображението на шепа писатели от началото на миналия век и беше мобилизирало цялата топлина, която можеше да се събере. В настъпилата пладнешка жега хората си мислеха, че ще живеят хиляда години, но уличните кучета безпогрешно усещаха, че това е последната аванта от природата и затова бяха налягали по слънчевите тротоари и събираха енергия за предстоящата есен и зима.
***
[За летните ваканции] Малки групички смели момчета, следвани от любопитни момичета, чертаеха картата на града. Една по една малките централни улици се сдобиваха с имена и история.
***
Улесненията в нашия живот се роят като спортовете в олимпийската програма. И най-често тези постижения на науката и техниката са напълно безсмислени. По-коварни са предметите, без които сме убедени, че вече не можем. На първо място в тази класация стои безспорно мобилният телефон. Фактът, че можеш да бъдеш намерен навсяскъде и по всяко време, може да те радва само ако си момиче на повикване.

Други мнения за същата книга могат да се видят при Деси и Облачето.