Магьосникът от Землемория - Урсула ле Гуин

Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот; ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса.

"Магьосникът от Землемория" е едно от онези основополагащи литературни произведения, които са оформили път за много други след тях. И ако може да са обобщи максимално значението и приносът ѝ, за мен това е силата на имената. Познавайки истинските имена на нещата и хората, ти придобиваш сила над тях. Замислете се, не може да не ви е направило впечатление колко красиво е самото име на този свят - Землемория (по-хубаво е дори от оригиналното Earthsea). Земя и море. Много ясно, как иначе да се казва?

Маниерът на разказване в книжката създава усещането като за нещо, което вече се е случило, като за истинска история, която ние научаваме чрез преданията на очевидци. В такива приказни повествования читателят очаква да научи само избрани моменти от биографията на героя, случки на победи и величие или пък ако е за някакви загуби и грешки, то те са най-малкото такива, които са донесли някаква важна житейска поука. Не знам дали Урсула ле Гуин е била от първите в художествената литература (и в частност фантастиката), които са използвали измислиците на художественото слово, за да насочат мислите на читателя в посоката на себепознанието. Да те накарат да си задаваш въпроси, на които ти е трудно и неудобно да си отговаряш, но успееш ли по примера на героя Гед да се справиш и да намериш решение вътре в себе си на опасна външна ситуация, то тогава те залива вълната на трите у-та - успокоение, увереност и удовлетворение.

Урсула ле Гуин е спечелила безброй награди за книгите си, като една от най-впечатляващите е „Гранд Мастър“ на Асоциацията на американските автори на научна фантастика. Любопитна подробност за фамилията ѝ, защото вече се разбрахме, че имената са важни, е, че на български би трябвало да звучи по-скоро като ле Ген. Което вероятно не е прозвучало достатъчно сериозно на първите преводачи.

Светът се нарича дъбрава - Урсула Ле Гуин

Представете си свят, населен с безобидни дребни хуманоиди, в езика на които, думите за "свят" и за "гора" са една и съща, просто защото цялата суша на планетата им е плътно обрасла с дървета. А сега изпратете на този свят земляни, които да осекат гората, за да засеят новата планета. Оставете ги да се държат като завоеватели и да мачкат всичко и всички с мачовски ентусиазъм, все едно трябва да усвояват прериите на Дивия Запад или джунглите на Индокитай. Получилата се картина не е особено приятна, особено от гледната точка на местните, които имат доста пацифистко поведение и много специфичен цикъл на сънуване и будуване, а третирането им като човешки роби не се вписва по никакъв начин в него. Конфликтът изглежда неизбежен.

Кратичко, ала доста емблематично произведение, което идва от зимата на 1968 и печели награда "Хюго" през 1973. Виетнамската война е в разгара си, а екологичните движения едва прохождат. Авторката споделя, че самата тя не била особено очарована от клишетата в него, но пък времената са били такива, че приемът от страна на читателите е бил повече от радушен. Заслугата за великолепното заглавие пък е на Харлан Елисън, който е бил и първият редактор. 

Книжката страшно ми хареса някога, когато я четох за пръв път. Очаквах годините да се ме направили по-критично-циничен към такава материя, но ми беше много приятно да установя, че 2 десетилетия по-късно произведението е все така прелестно и четенето му доставя същата наслада. 

В августовския брой на NG тази година има силна статия, която потвърждава връзката между зачестилата поява на нови вирусни заболявания с унищожаването на все повече диви територии. Здравето на хората на нашата планета буквално зависи от това да има балансирани екосистеми, които сами да се справят с опасностите.

Силно препоръчителна книга!