Жълтият демон - Едгар Уолъс

Неочаквано увлекателна история за англичани и китайци, за имперските амбиции на един от последните, заговори, екшъни с ръкопашен бой, отвличания, подслушване, оръжия, контрабанда и една "златна" акция. От друга страна може да бъде представена и като приключенията на един решителен и смел мъж (принцът), бъдещата му жена (Пепеляшка) и един китайски злодей (мащехата и сестрите).

В Далечния изток се е споминал английски богаташ, който завещава солидна сума пари на свой близък приятел, ако той се ожени за жена от фамилията на богаташа в Англия. В родината, разбира се, никой не подозира тези условия, и когато кандидат-женихът се представя дегизиран пред родата, тълпата прави крачка назад и избутва напред една далечна роднина, която да бъде пожертвана. Впоследствие на всички става ясно, че човекът е много точен и богат, а момата - носителка на множество прелестни достойнства, но вече е късно за всички други кандидати и кандидатки, с изключение на един особено калпав китаец, който иска да грабне всичко - и парите, и момата, като за известно време дори частично успява. 

Книгата е издадена през размирните времена в началото на 90-те и има забавни моменти в превода на имената на местата и героите. Като цяло беше много приятно да се проследи действието и книгата не е лоша за разтуха.

Четирима справедливи мъже - Едгар Уолъс

Четиримата справедливи мъже, както се наричат самите те, е група от хора, които са се заели да раздават справедливост там, където законите и обществата като цяло по някаква причина се провалят. Насилници, на които някак им се е разминало, развилнели се диктатори, корумпирани политици, които прекаляват и какви ли още не. В този епизод Британският парламент се кани да приеме закон, в резултат на който ще бъдат експулсирани множество чужденци обратно в родните им страни, една част от които всъщност са борци за свобода, избягали от жестоки и кръвожадни режими, които биха ги обесили веднага щом ги видят. Вносител на закона е сър Филип, който получава писмо с предупреждение да оттегли спорния закон, защото в противен случай ще бъде убит. Заплахата не е празна работа, защото досега из цяла Европа, а и из Новия свят, прочутите Четирима справедливи мъже са се доказали като краяно ефикасни убийци. За един английски благородник обаче е под достойнството да бъде изнудван от шайка бандити и той продължава да държи на своето. Останалото в книгата е дебненето между полицията и заговорниците, като колкото едните взимат все по-засилени мерки за охраната на министъра, толкова плановете и действията на другите стават по-сложни и загадъчни. Ще успеят ли четиримата? Справедлива ли е наистина каузата им? Ще разгадае ли навреме полицейският инспектор плановете им? По какъв начин изобщо може да се стигне до министъра, когато кабинетът му на Даунинг стрийт е обграден от хиляди полицаи?

Сега не се четат такива криминалета и не знам дали въобще някога пак ще им дойде модата.

Черният принц - Едгар Уолъс

Не съм сигурен дали е прилично да се говори така леко, както той пише. Сещам се за неща от рода на think fast, speak slow. Също романчето има вид на нещо писано и непроверявано. Просто ей така, от воле, пише на кило, защото седмичниците и издателите го притискат, а хонорарите той вече отдавна ги е похарчил, за да обядва вкусно в очарователна компания в ресторанта на скъп лондонски хотел. Нищо не е изпипано, просто взима клиширани идеи и ги разказва добре.

Какво може да се очаква от такова четиво:

• възрастен изследовател на диви земи с една ръка, който задължително ще върши неща в способностите само на млад двурък атлет;

• най-строгия полицай от Скотланд Ярд – от него следва да се очаква нещо сантиментално;

• най-сивата и скучна секретарка – смелост, изобретателност и героични дела;

• благороден и даровит провинциален писател, щастливо омъжен за най-кротката и красива жена в Англия – грандиозно семейно нещастие, причинено от тъмен балкански субект;

• добрите са англичани – злодеят е чужденец и за по-неутрално – албанец. Чиста работа, никой не е обиден.

Изданието е ужасно, преводът куца и като цяло всичко е толкова недодялано, че е страшно смешно и помага да не бъде взимано на сериозно романчето. Изобщо не знам защо ги чета такива неща, предполагам защото харесвам тази Англия, защото мога да чета без да се замислям или ако не внимавам, не ми се налага да се връщам. А пък си е и крими, все пак си е предизвикателство да се сетиш сам как може да е извършено убийство в стая без тайни врати и прозорци, която е заключена отвътре, и в наличност е само един брой труп и никакви извършители или оръжия.:)
Приготвил съм си още две парчета от същото.

Тайнственият убиец - Едгар Уолъс

Едгар Уолъс(1875–1932) си го представям да е бил от ония първи автори на криминални романи, които са прокарали основното трасе и отчасти са оставили у хората асоциацията за леко четиво, когато се сещат за жанра.
Спомням си и за някой от племенниците на господин Мълинър, който, докато пътувал с влак към провинциално гостуване си забравил наченатото романче в купето. А тъкмо бил стигнал до най-интересното, където Главорезът… И се беше принудил, горкичкият, да крои страшни планове за отнемане на същата книга от друг гост на имението, само и само да си я дочете и да разбере какво става накрая. Напълно го разбирам…

Аз започнах да го чета случайно и от скука. Но за късмет налетях право на едно от книжлетата му, което най-добре ми прилягаше на моментното състояние и настроение и много ми хареса. Ама наистина много!

"Тайнственият убиец" не е на чак такова ниво, но е много пивка и може да се потренира с нея, докато човек си чака транспортното средство. Предполагам, че е писана на един дъх и се чете също за толкова. Има купища недоизпипани неща, в превода включително, но за четива от тази непретенциозна порода това изобщо не решаващо. Има млада и обещаваща актриса в опасност, сериен убиец-главорез, възрастен благородник, който на младини е изтрепал стада от редки екзотични животни и ги е направил още по-редки. "Нашият" пък е отзован по спешност от строго секретна външно-шпионска задача и е натирен в провинцията да реши проблема. Има много действие, ама много! Аз точно това му харесвам и на автора, де. Просто взимаш и филмираш. Не е от ония кримки, където детективът си седи през цялото време в любимото кресло като пет пари в кесия и напряга сивите клетки, а пък кухи полицаи подприпкват наоколо и се правят на идиоти. Тука нашето момче тичаше, бореше се, дегизираше се, стреляше безпогрешно, разкри всичко сам и разбира се спечели мадамата. Има много герои, но не толкова, че да се омотаеш кой, кой беше. Тъкмо да има и предизвикателство за читателя да разгадава заедно с детектива.

Лека и освежаваща е като… не знам,... изстудена мента?