Разказ е, приятен киберпънк, под СС и автор му е Григор Гачев. Други неща от неговите почти не съм чел, ама тоя си струваше всеки видян пиксел, честно. Той казва, че имало чужди влияния и не знам си какви други несполуки, ама вие не обръщайте внимание - само скромничи. Разказът е бетон - марка Б20 с няколко тона армировка от дебели здрави фи-та! Някак много леко те увлича и през цялото време те кара да си мислиш (вярваш), че историята ти е толкова близка, все едно ти говори за някой общ познат. Хем мирише на Гибсън, хем стивънкинговски нюх докарва. Наноелементите, бунището и сърфирането на героя много ми допаднаха. Чувствах се все едно съм го сънувал вече това. Ама сън от ония, които идват след много дни с много часове в тях сърфиране из данни, потапяне в светове, за които допреди минути не си подозирал, че съществуват, а в края на седмицата вече си вътрешен човек. Съчетано с Thievery Corporation и Kyoto Jazz Massive, ядене на засищаща храна без нито един витамин или минерал, опакована с полиетилен, никаква физическа активност и накрая едно киберпънк-романче, за да се включи машината за щастие. За целта трябва човек предварително да си е изключил защитите на съмнението и бариерите на предразсъдъците и да приема всичко, което му се поднася директно и без уговорки. Винаги да е на ръба на познаването, да те засипва куп информация, която нищо не ти говори, а малкото което схващаш само отваря хиляди линкове в мозъка ти и те пришпорва да провериш какво има зад всичките. Нов свят ли? Нямащ нищо общо с настоящия? Кажи ми само граничните условия и аз започвам да оцелявам в него.
Пардон, бая се отплеснах...
С три думи - много хубав разказ. Прогнозирам, че ще спечели някоя награда из българските sci-fi конкурси, стига да се накани да участва.
