Поредната доза перипетии на съдията Ди се случва веднага след пристигането му в Ланфан, на северозападната граница на империята. Съдията моментално се сблъсква с няколко случая, разкриването на които върви едновременно с различна успеваемост и темпо.
Като начало има местен олигарх, който е узурпирал и завзел местната власт, с когото съдията се справя много бързо, дръзко и находчиво. Покрай него се очертава и нова загадъчна фигура, която е дърпала конците на олигарха, чиято личност се разкрива чак на финала. Има изчезнала девойка, убит пенсиониран и опозорил се генерал, отдавна умрял висш сановник от столицата, който е завещал на единия си син само една загадъчна картина, а всичко останало на другия. Мяркат се и разни художници, заговор на варварските уйгурски племена отвъд реката, няколко броя отровители, убийство в заключена отвътре стая, както и традиционно изпълнени присъди.
Съдията Ди отново беше прозорлив до предела на възможното. Мистичният елемент не се натрапваше, а справедливостта възтържествува. Съдията отново заплени с човечността си и терзанията си за трудните решения, които се налага да взима. Ма Жун и Цяо Тай също се разкриха в малко по-различна светлина, отколкото ги познавахме досега.
На едно място на финала съдията разсъждава, че след като е вече на 40 дали да не се оттегли в имението си, да си гледа семейството, децата как растат, земите, да пише по малко, да рисува, да прави нещата, които му доставят радост и удовлетворение. Но после си казва: ами ако всички направят така, кой ще остане да върши неприятната работа, без която не може? Кой ще пази, разследва, обвинява и наказва?
Два пътя извеждат до Вратата на вечния живот.
Единият като червей се рие в пръстта,
вторият като дракон лети в лазурната вис.
Мечтата ми за провинциално имение с езеро, конюшни и шато, вече съдържа и лабиринт. Не знам как човек изобщо може да кара без лабиринт...
Няма коментари:
Публикуване на коментар