Хрътките на съдбата - Саки

Тази книга я търсих доста време, навсякъде казваха - изчерпан тираж. За автора знаех покрай търсенията ми да знам повече за Удхаус, който се явява творчески наследник и едва ли не ученик на Саки. Хектор Хю Мънроу (с прякор Саки) напълно потвърди очакванията ми за високо качество и безупречен английски хумор, а книгата му излекува синдрома ми за все по-рядко четене и трудно завършване на започнатите четива.

Език, стил, интересни герои със смешни имена, фин хумор на много нива. Историите са с разнообразни сюжети, които не доскучават. Някои са изградени върху историята, други - около смешния момент, трети - около стила, а към финала на сборника имаше и два откровено фантастични. Главен герой често е лентяйстващият ерген Кловис (с или без участието на леля му), който не цепи басма никому и си прави кодош с всички просто заради спорта.

Корицата е безумна и без каквато и е да е връзка със сюжета на историите. Да, една-две от тях се развиват във Франция (като тази за развихрилата се из казината богата бабка, за ужас на наследниците ѝ), но това като че ли изчерпва всичко.

Категорично ще търся да чета още от Саки. Като го знам вече колко забавно пише, няма да се туткам с години, както стана с първата книга. Колко такива първокачествени и безвредни удоволствия може да си позволи човек?

Да отидеш на гости за чай веднага след обиколка по магазините, бе известно в предградието като "шеметен живот".

***

За косите важи същото, което и за съпрузите: докато ви виждат заедно в обществото, дребните различия нямат значение.

Петдесет велики разказвачи – Сборник

Издателство „Кронос“ (и по-специално любезният мъж на техния щанд на зимния панаир на книгата) много старателно ми изрекламираха този сборник, който съдържа избрани разкази от най-добрите световни майстори. Аз се бях спрял при тях за нещо весело и безгрижно, но рекламата и приятната корица надделяха. А също и това, че томчетата са две – синьо и червено – вероятно съответно за момченца и момиченца.:) 

Не знам какви са били критериите за включване в сборника, но прави впечатление присъствието на хора, които меко казано не са за тази компания. Не че пишат лошо, просто са от друг калибър. Още от пръв поглед може да се ориентира човек чии разкази ще са добри, пък макар и понякога не особено весели, и на чии ще се чудим и маем какво пък толкова им е интересното. Разбира се, всички включени са прочути имена с безспорен принос към световната литература, но произведенията на някои от тях са доста по-приятни за четене, доставят кеф като венозна инжекция и имат доказана склонност към удължаване на живота на четящите. 

Евентуално съдържание би изглеждало така: 

Антон Павлович Чехов - Ана на шията (за ордените и много по-младите жени) 

Джек Лондон - Мъжеството на жената (каква жена!!) 

О'Хенри - Даровете на влъхвите (знаете го, не се правете) 

Ги дьо Мопасан - Приключението на Валтер Шнафс 

Проспер Мериме - Матео Фалконе 

Марк Твен - Разказът на калифорниеца (тъжен, но симпатичен) 

Луиджи Пирандело - Пътешествието 

Рюноске Акутава - Благодарност за добрината 

Йордан Йовков - Серафим 

Бранислав Нушич - Първата любов (може ли двама първокласници да се самоубият като ядат кибритени клечки без барута и дали ще ги бият след това) 

Ярослав Хашек - В час по закон Божи (какви мерки трябва да се взимат срещу боя с пръчка в училище) 

Исак Бабел - Как ставаше това в Одеса 

Хенри Джеймс - Дървото на познанието 

Мигел де Унамуно - Един беден богат човек 

Д. Х. Лоурънс - Дъщерята на конетърговеца 

Саки – Мишката (твърде, твърде добър) 

Кетрин Менсдийлд - Блаженство 

Джуничиро Танидзаки - Татуировката 

Хърбърт Уелс - Човекът, който правеше чудеса 

Аугуст Стриндберг - Есен 

Джеймс Джойс - Прискърбен случай 

Артур Шницлер - Смъртта на ергена 

Вирджиния Улф - Дукесата и бижутерът 

Скот Фитцджералд - Най-разумното нещо 

Зигфрид Ленц - Нощ в хотела (симпатичен) 

Подчертаните стават за четене и към тях може смело да се посяга, докато на другите все нещо им липсва. Нещо съществено. Очаквам във втория том да има съществено подобрение и концентрация на качество, защото иначе ще се оплача лично на следващия книжен панаир.:) 

пп 

Направи ми впечатление, че масово разказите са посветени на темата за мъжете, жените, женитбите, старите моми и ергени и други такива.