Петдесет велики разказвачи – Сборник

Издателство „Кронос“ (и по-специално любезният мъж на техния щанд на зимния панаир на книгата) много старателно ми изрекламираха този сборник, който съдържа избрани разкази от най-добрите световни майстори. Аз се бях спрял при тях за нещо весело и безгрижно, но рекламата и приятната корица надделяха. А също и това, че томчетата са две – синьо и червено – вероятно съответно за момченца и момиченца.:) 

Не знам какви са били критериите за включване в сборника, но прави впечатление присъствието на хора, които меко казано не са за тази компания. Не че пишат лошо, просто са от друг калибър. Още от пръв поглед може да се ориентира човек чии разкази ще са добри, пък макар и понякога не особено весели, и на чии ще се чудим и маем какво пък толкова им е интересното. Разбира се, всички включени са прочути имена с безспорен принос към световната литература, но произведенията на някои от тях са доста по-приятни за четене, доставят кеф като венозна инжекция и имат доказана склонност към удължаване на живота на четящите. 

Евентуално съдържание би изглеждало така: 

Антон Павлович Чехов - Ана на шията (за ордените и много по-младите жени) 

Джек Лондон - Мъжеството на жената (каква жена!!) 

О'Хенри - Даровете на влъхвите (знаете го, не се правете) 

Ги дьо Мопасан - Приключението на Валтер Шнафс 

Проспер Мериме - Матео Фалконе 

Марк Твен - Разказът на калифорниеца (тъжен, но симпатичен) 

Луиджи Пирандело - Пътешествието 

Рюноске Акутава - Благодарност за добрината 

Йордан Йовков - Серафим 

Бранислав Нушич - Първата любов (може ли двама първокласници да се самоубият като ядат кибритени клечки без барута и дали ще ги бият след това) 

Ярослав Хашек - В час по закон Божи (какви мерки трябва да се взимат срещу боя с пръчка в училище) 

Исак Бабел - Как ставаше това в Одеса 

Хенри Джеймс - Дървото на познанието 

Мигел де Унамуно - Един беден богат човек 

Д. Х. Лоурънс - Дъщерята на конетърговеца 

Саки – Мишката (твърде, твърде добър) 

Кетрин Менсдийлд - Блаженство 

Джуничиро Танидзаки - Татуировката 

Хърбърт Уелс - Човекът, който правеше чудеса 

Аугуст Стриндберг - Есен 

Джеймс Джойс - Прискърбен случай 

Артур Шницлер - Смъртта на ергена 

Вирджиния Улф - Дукесата и бижутерът 

Скот Фитцджералд - Най-разумното нещо 

Зигфрид Ленц - Нощ в хотела (симпатичен) 

Подчертаните стават за четене и към тях може смело да се посяга, докато на другите все нещо им липсва. Нещо съществено. Очаквам във втория том да има съществено подобрение и концентрация на качество, защото иначе ще се оплача лично на следващия книжен панаир.:) 

пп 

Направи ми впечатление, че масово разказите са посветени на темата за мъжете, жените, женитбите, старите моми и ергени и други такива.

Реторика – Бранислав Нушич

Бранислав Нушич е добре познат на почитателите на качествения хумор, но освен това навремето в родината си е бил и уважаван лектор и капацитет по реторика. Той е написал и тази книга, която има вид по-скоро на учебник, но учебник не за ученици, а за всички възрастни, които желаят да се изразяват по-сръчно и по-ефикасно, когато говорят пред хора – медийни фигури, политици, адвокати, военни, духовни и корпоративни лидери. И не на последно място, тя е за всички нас, които предпочитаме да задаваме тона при общуването си с другите, а не да се водим по чуждите воля и мнение. Има подробни инструкции и примери как се пише завладяваща реч и в коя нейна част какво и по колко да се казва. 

Реториката е много красиво нещо, с което все по-малко хора се занимават достатъчно сериозно. Робърт Пърсиг се е занимал, но колцина освен него? Сама по себе си тя всъщност може и да не е чак толкова интересна, но крайният ефект, който има прилагането й върху слушателите, е забележителен. В общуването си съвременните хора все по-често клонят към това да се превръщат в единаци в разрез с природата си на глутнични животни. Затова този, който овладее реториката, би имал голямо предимство да убеждава слушателите си в своята истина. 

Книгата представлява изключителна ценност. На достъпен език тя осветлява материя, за която няма особено много източници, а камо ли пък качествени. Това, че е писана толкова отдавна (1934), не е нейна слабост, защото обектите (хората) и инструментите на реториката (речта) не са помръднали съществено от хилядолетия. 

Последната третина на книгата, в която се изброяват значимите оратори през различните епохи, според мен е излишно суха и отстъпва по стойност на началото, но вероятно може да представлява полза за някой изследовател с чисто научни интереси. В тази връзка интересна статия за същата книга през академичния поглед на проф. Донка Александрова може да се види тук. 

Нито една страст не е такъв неприятел на разума, както гневът. 

Квинтилиан

*** 

Истинският човек е нищо, ако не утешава тъжните и не помага на бедните. 

Гаутама Буда