неделя, май 17, 2009

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на ценностите) - Робърт М. Пърсиг

Материалът и мислите на майстора се променят плавно и ритмично, докато накрая съзнанието отдъхне тъкмо в онзи миг, когато от материала се е получило точно каквото е нужно.

Какво да прочета? Когато на всеки няколко дни започваш нова книга, това си е доста чест и съществен въпрос. И за да не се мине човек, често се залага на класиката. Като сега. Не е заглавие, което да можеш да забравиш.:)

Социалните ценности са верни само ако личностните ценности са верни.

Това е философска книга, учебник по смисъла на Пелевинските книги. Много общо има с него, няколко пъти ми прави впечатление, сигурно е заради абстракциите. Разсъжденията на една глава, която не споделя, не пита другите, а само себе си. Моторите и пътешествието на героите са само фон, още един повод за размишление и самовглъбяване от страна на разказвача. Но това не е дефект, всеки интеигентен човек в един момент от саморазвитието си спира да пита околните. Първо, защото няма кого, и второ, защото всичко необходимо за размисъл вече си го е набавил отдавна. Самодостатъчност в мислите.

Подсъзнателното Аз разглежда голям брой отговори на даден проблем, но само интересните си пробиват път до владенията на съзнанието.

Учудващо е как повечето хора може да изпитват приятен гъдел от сблъсъка с философски изложени идеи и да не може сами да ги извличат от случващото се в живота им. Самите философски идеи не придобиват смисъл когато някой ги изложи в стройна логическа поредност, а когато ги извлечеш и приложиш от хаоса към хаоса.

Задачата на научния метод е да избере едничка истина измежду много хипотетични истини. Това, повече от всичко друго, е основното предназначение на науката.

В един момент случайно обърках двата файла, този на книгата и този с нахвърляните мои бележки по време на четенето, и усетих, че нещо не е в ред чак на втория абзац. С това не искам да кажа, че пиша толкова добре като Робърт Пърсиг, а че излагането на мисли с високо ниво на абстракция изисква повече време и толеранс откъм обем, за да може човек да си състави цялостно мнение. Сваляш гарда на съмнението и доверчиво попиваш чакайки.

Всяко усилие, което има самопрославата за крайна цел, е обречено да завърши с катастрофа.

И малко странична критика почти без връзка с книгата. Преклонението пред такъв тип текст може да заприлича на преклонение пред неразбираемото, без оглед колко струва то. Когато нещо ни води към предела на моментната ни способност да разбираме и изведнъж прехвърли този ръб, ние автоматично го класифицираме като нещо превъзхождащо ни, заради убеждението, че то беше вярно и прекрасно докато успявахме да издържаме на темпото му, значи завинаги ще бъде такова. Но щом се скрие зад хоризонта на собствената ни сингулярност, ние вече не знаем нищо за него и по най-проста екстраполация допускаме, че е продължило в същата посока. По-вярна и по-мъдра отколкото сме в състояние да понесем в момента, което е основна грешка. А аз одобрение и награда за качествено изпълнение давам само при разумно претегляне на стойността, а не заради недолавянето и изобщо. Или както казват предприемачите – плащам само за свършена работа.

Онова, което всъщност се изисква в храма на разума, не е способност, а неспособност. Тогава човек бива считан подходящ за обучение.

Експериментът с премахването на оценките на студентите ми напомни нещо лично преживяно. Учителят ни по физика в гимназиалния курс никога не изпитваше и не правеше контролни. Три години никога не пишеше никакви оценки, а на края на срока всички имаха оценки, които удивително точно отговаряха на познанията им. Има само двама души, които са причина след това да реша да уча именно машинно инженерство и нищо друго, и този учител е първият по важност.

Романтичен модел или класически? Тук е източникът на бедата. Хората имат склонност да мислят и чувствуват изключително в рамките на единия модел, като по този начин проявяват неразбиране и подценяване на ролята на другия. И никой няма желание да предаде истината такава, каквато я разбира, и доколкото ми е известно, никой жив човек не е измислил начин да сдобри тези истини или модели. Няма точка, в която тези мирогледи да се срещат.

Много е важно да се отбележи, че класически-романтичен, не е същото като разум-чувства. Просто е друго. Едното е по-скоро логика-качество (два изгледа, две проекции на една и съща мисъл), а другото – човек-животно (два типа на мислене за едно и също нещо).

Разрешението на проблема не се състои в отказ от рационалността, а в разширяване на нейната същност, така че да стане способна да предложи някакво разрешение.

Обичам безумно еднозначните изводи от философски разсъждения, които кристализират малко преди финала. Те не се тълкуват, подлагат на съмнение или оспорват. За тях стига един поглед и нищо повече. Всичко е ясно. Те обикновено са толкова корави и ръбати, че човек не може да прави нищо друго с тях, освен да замеря. И горко на онзи опонент, който бъде уцелен с такава фраза, използвана на място. Ако философията е красива, то реториката е като Мис Свят.

Покоят на духа е необходимо условие за възприемане на онова качество, което е над романтичното качество и класическото качество и което обединява двете и което трябва да съпътствува работата, докато тя напредва.

Много силна книга. Изчетох я на фона на 76-минутен сет на Carbon Based Lifeforms + големи дози боса. Сега разбирам, че това, което ме грабна, беше дзен, а не изкуството и мотоциклетите. Ще си потърся още.

Наумиш ли си да правиш шътокуа, изключително трудно е да не я натрапваш на невинни хора.

пп
За пръв път ми се случва да подбера три страници А4 пълни със забележителни цитати, а махането на всеки от тях да ми се струва равно на това, да кажеш на близък приятел, че няма да идеш на рождения му ден.
пп2
Ето още някои по-различни ценители на красиво изложените философски размисли на Робърт Пърсиг. На мен и двамата ми повлияха съществено.

20 коментара:

almaak каза...

спокойно може да го изтриеш, ако не си съгласен... но цитатите, които си подбрал ми звучат като безуспешен опит на някой западноевропеец да обясни същността на източните умни мисли.

:-)

CarreraGT каза...

Леле, да ти кажа Пърсиг има много по-прост и разбираем стил с цялата философия и метафизика в сравнение с езика, на който си написал този пост :) Едва разбрах какво имаш предвид. На места даже и не разбрах.

Странно, но на теб съвсем различни неща са ти направили впечатление, а аз още не мога да си намеря тефтера с извадените цитати. Даже имах писано и резюме на книгата за изпита по Публицистика, обаче не помня дали пазя някакъв екземпляр от него изобщо... Как препоръчвам и аз книги... Радвам се, че ти е харесала. Страх ме беше, че ще кажеш, че е изтъркано или нещо от сорта. Само защо си оплюл така на хората постовете? :)

Стоян каза...

@алмаачето
Ти първо го прочети, пък после ще видим каква ще я бистрим. То вътре не беше Сократ, то Аристотел, то Платон...;)

@карерчето
Ами да ти кажа честно, на мен ми костваше усилия да го следя на места. Да си концентриран продължително време не е лесна работа.:) А пък на мен и без друго не ми се разбира, та не се плаши.

Аз мисля, че е нормално на различните хора да им правят впечатление различни неща. Или пък едни и същи, но в различна степен.

А хората не съм ги наплюл, просто ми направи впечатление един такъв пост, а пък исках да се отърва от всичките линкове по темата, които бях насъбрал, на едно място. И аз не бях опиянен собствените си намеци и вида, който придоби цялото, но какво толкова?:) Ако има някой недоволен, нека заповяда да си изкаже възраженията и да променя текста.

И голямо благодарско за препоръката!:)

alvin каза...

Верно си го написал сложно.
Аз четох книгата отдавна, почти нищо не си спомням, освен, че ми хареса и че не я довърших :)

Стоян каза...

@alvin
Е, сега пък сложно... Писал съм го под влияние на конкретни пасажи, а не като цялостен преразказ. Сигурно затова не ми се разбира, защото само аз си правя връзката с местата в оригиналния текст.
Наистина много приятна книга, много може да се обсъжда по нея.

Аз също бях на ръба да се откажа по едно време, ама пусти инат...:)

Облачето каза...

Тази книга я четох с МНОГО голям мерак! Беше особено популярна сред познатите ми по едно време и с голяма радост я награбих при една разходка из кинжарниците.
Четох я със значително удоволствие и вероятно на това се дължи значителното разочарование, с което се разделих с нея след последната страница.

Стори ми се, че книгата обещава много повече, от колкото всъщност дава! През цялото време тръпнех от намеците за голямата Истина и безценното Прозрение, която ще "избухне" в края, напрежението растеше с всяка страница и, може би неминеумо, си останах с празни "ръце".

Всичко написано от него ми звучеше много убедително и логично, много близко до ума, добре написано и поднесено по много увлекателен начин. Но за какво беше цялата тази работа, така и не разбрах!

Останах с впечатлението, че или самият автор не е бил наясно за къде се е запътил, но е смятал, че мястото е важно или аз нещо не съм разбрала както трябва... В никакъв случай не съм толкова самонадеяна, че да изключвам втората възможност, но не виждам много смисъл да полагам усилия в тази насока ;-)

Владимир каза...

Ето два цитата, който ми направиха впечатление от първата половина на книгата:
"- Законите на природата са човешки измислици, както и призраците. Законите на логиката, на математиката също са човешки измислици като призраците. Цялата проклета работа е човешка измислица, включително и идеята, че не е човешка измислица. Светът изобщо не съществува вън от човешкото въображение. Целият е един призрак и в древността се е смятало, че е призрак, целият калпав свят, дето живеем в него. Той се управлява от призраци. Ние виждаме онова, което виждаме, защото призраците ни го показват, призраците на Мойсей и Христос, Буда и Платон, Декарт и Русо, Джеферсън и Линкълн и още, и още, и още. Исак Нютон е един много добър призрак. Един от най-добрите. Човешкият здрав разум не е нещо друго освен гласовете на хиляди и хиляди от тези призраци на миналото. Призраци и още призраци. Призраци, които се опитват да намерят своето място сред живите."

"- Тогава защо всички вярват в закона за гравитацията?

- Масова хипноза. Под една твърде ортодоксална форма, известна като „образование“.

- Искаш да кажеш, че учителят хипнотизира децата, за да повярват в закона за гравитацията?

- Разбира се.

- Това е абсурдно."

Стоян каза...

@владимир
Готини извадки, особено с втората съм много съгласен.:)

@облачето
Ти разбира се знаеш, но аз все пак да кажа, че книгата не е художествена измислица и авторът не е писател в този смисъл на думата. Тия работи вътре той не си ги е измислил като е седял и е гледал в тавана, а просто са му се случили. И просто е имал нужда да ги излее, може би дори с терапевтична цел...

Облачето каза...

Е да, ама аз я четох като книга и исках да си получа обещаното ;-)

Пламен Петров каза...

Уважавам правото на собствено мнение на автора. Въпреки, че той очевидно подценява моето...

По принцип не обичам каквато и да е критика на изкуството даже и ако е положителна). Вероюто ми е, че Изкуството трябва да се преживява, а не да се разяснява на "неспособните" да изпитат същите чувства, каквито е изпитал автора на критиката.

Свят голям - мнения за Пърсиг всякакви! ;-)

Стоян каза...

@Пламен Петров

Благодаря за включването, имаше нещо като дежа вю, което подсъзнателно чаках да се сбъдне...

Много рядко се е случвало някой да ме постави на мястото ми толкова лесно, бързо, точно и внимателно.

Още когато оставих горното в този недодялан вид и вече се чувствах гузен. Защото не бях обективен. Пред себе си. Относно другите читатели, чиито мнения видях. Съзнанието ми беше натежало от последните страници на книгата, която ме измори самия мен да я следвам, и като най-лесно написах нещо, което ми се е искало да кажа на други хора в друга ситуация за други книги. И накрая го поръсих с линкове. Както се вижда - доста безотговорно действие.
Имах едно на ум, че някой може да дойде да потърси правда, но очаквах по-скоро да ми отвърне в същия тон и всичко да затихне след размяна на дежурните "любезности". Случвало ми се е друг път.

Разбира се, ти си абсолютно прав и аз моля да бъда извинен. Дано след дребната корекция текстът отговаря малко по-добре на духа на книгата и на духа, с който подобава да бъдат коментирани мненията на хора, които са се почувствали приятно от гледката на извивките на философския и силует.:)

Прощавай още веднъж, не беше със зла умисъл, и заповядай пак.:)

Пламен Петров каза...

@Стоян: Няма нужда от извинения. Така ме изправяш пред изкушението да се чувствам нещо повече...което е тъпо и гледам да го избягвам (но е и трудно). ;-)

И наистина се радвам съвсем искрено, че си променил мнението си! Само глупаците и религиозните фанатици (не, че те не са също прости хора) не го правят.

И да си призная - моят текст за книгата на Пърсиг е само с цел да предизвика вниманието на повече хора към това прекрасно произведение. Нито претендирам за обективност, нито пък смятам, че има някакви по-големи стойности от едно лично мнение по въпроса.

Хубавите книги просто трябва да се четат! Редовно...

Благодаря за новия линк и успех и на твоя блог!

Пламен

Стоян каза...

@Пламен
И аз благодаря!
А хубавите книги наистина заслужават редовно внимание.:)

bl8cki каза...

Прочети и Лайла (ако не си) и тя е готина :)

bl8cki каза...

... о и CBL .. ех за завиждане си :)

Стоян каза...

@bl8cki
Мерси, отбелязвам си я в списъка, щом препоръчваш.:)

Наистина понякога даже сам си завиждам, ама какво е CBL?

bl8cki каза...

явно само аз си го съкращавам така, Carbon Based Lifeforms (CBL), много е дълго иначе :)

а относо дзен .. Керуак Бродягите на Дхарма, много живот има в нея

btw това нещо как е възможно да си редактираш коментар? :) пиша нещо и се сещам за друго после и какво? нов? че направо ми е неудобно, толкова много пространство само за мен :P

Стоян каза...

споко, всичко е наред с коментарите, няма едит, но аз ще почистя:)

CBL, разбира се, ама че съм проз!:)

керуак, казваш, вписвам го и него в списъка на чакащите ред...

Анонимен каза...

Човек трябва доста да узрее емоционално и интелектуално, за да започне да мисли върху смисъла на тази книга. Но само единици ще го разберат, надявам се да съм един от тях.

Стоян каза...

Звучиш като да си.:)
Радвам се, че точно тази книга продължава да има привърженици. Не е лесно да си неин фен, но пък е много приятно.:)