Ако и да е горещина, ако и да се потеет като ковач, ако и да ти е тежко да ходиш, а кожух трябва да носиш!
Заклевам се, че не е нарочно, обаче така стана, че продължих да се залисвам с архаичен български и да газя малцината посетители на този блог с възрожденския валяк. Този път вече попадението е от висока, дори направо елитарна класа и на всичкото отгоре е в хумористичната категория. Не знам като ученик къде съм блял (във всеки случай не съм пасъл мисирките на директора), но не помнех нито дума от тази прекрасна хумореска. Но...
Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.
Смях, ама смях ви казвам.:) Любен Каравелов не си поплюва и ако някой ви каже, че това е сериозна философска, народопсихологическа или познавателна за онези времена книга, няма да му вярвате. Ама хич! Човекът просто е бил насъбрал един чувал качествени смешки и си е сглобил фейлетон от тях, ама понеже се е получил малко по-дълъг, та затова е станал на самостоятелна книжка. Вътре няма нищо като “неутолима обич към родния край”, “изобличаване на недостатъци на българското общество” и други такива скверни превзетости и ако чуете някой да твърди обратното, предайте му от двама ни с Любен Каравелов, че е гущер, змей и богопродавец.:)
Единственото сериозно нещо, което харесах и вече преразказах на няколко души, е малко по-долу. Знам, че е длъжко, но пък ужасно много ми се иска повече хора да го прочетат и като се убедят в дълбоките корени на джентълменството и почтеността по нашите земи, да запретнат ръкави и да започнат пак да ги демонстрират. Думите са много силно нещо.
На читателя ни може да се покаже чудно, че дъщерята на хаджи Генчо е отишла за вода на чучура нощеска, когато дядо Либен и хаджи Генчо вече успели и да повечерят. В България, дето няма гърци и турци, момичетата и младите невести почти всякога ходят за вода после захожданието на слънцето: стоят там дълго време, весело разговарят с другарките си и с посестримите си и разгледват юнаците, които дохаждат да си огледват невести. На българския ергенин всеки честен баща е готов да довери дъщеря си и никога няма да му дойде в главата, че тоя ергенин ще да злоупотреби даденото му доверие. С една дума, българският народ няма донжуани и затова момичетата и жените до късна вечер могат да ходят по улиците така също безопасно, както би тия ходили и в своята собствена къща. Тежко и горко томува, който би посмеял да ги оскьрби с каквато и да е недобра или нечестна дума! Ако се случи това нещо, то момичето или жената трябва само да повикат проходящите на помощ и тия страшно щат да накажат безобразника; понякогаж честните българи и съвсем го махват от света.
Много добра книжка, струва си да се чете въпреки срамния контекст на първите недодялани пионерски опити за художествена литература у нас. Но само с уточнението, че е просто смешно четиво и никоя нейна част или герой да не служи за пример и подражание.
п.п.
Цона не е поклонница.
10 коментара:
Готин пасаж. Наистина, като цяло го няма този величав "български ергенин", ама и жените са едни... кучки, та мамата си трака!
Не че ми се влиза в тази наклонена плоскост, всеки си заслужава отношениета. Сигурно има и причнно-следствена връзка, но тя е отдавна излишна, все пак, вече не сме бойскаути.
А
Причинно-следствена връзка наистина има и тя повечето пъти не е излишна, а е от първостепенна важност. А колкото до бой-скаутите, вярно, наистина вече не сме, защото сме на няколко нива по-горе. Би изглеждало леко наивно да вярваме, че бой-скаутите са върхът на върховете в етиката и морала. Вече ни задължават не заръките на отрядния председател, а собствените преценки, надежди и убеждения. И не на последно място, колкото повече ноблес, толкова повече оближ.:)
хихи, няма да се откаже! захапката му е, като на булдог ;-)
Любопитно четиво:-)
И аз отдавна си мисля да е препрочета, но ...
Хем знам, че ще си струва, а ще е забавно, но ...
Ех хаджи Генчо и компания кога ли ще остане време за четене:-(( - искам да си чета книжки, по възможност фантастики и да остане време и за хаджииски мохабети
Добри
Цонко,
Като се видим ще чакам да разкажеш някоя хаджийска история;-)
Д.
Похвално за книгата! За мен всяко изречение е извор на веселие. Много се радвам, че я цениш така, както и аз.
Гл.
Че то смея ли да кажа друго, страха Рада юдейска...;)
този пасаж много ме разсмя :)
бг народ няма донжуани :) :) :)
сори момчета! има нещо вярно в това изказване... дори и в 21 век още си важи !?!
Защо пък сори, по-скоро слава богу.:)
Любим цитат, на който много се кисках навремето, когато открих, че сестра ми го е подчертавала в книгата, за да си помогне за училище:
"Дядо Либен обича само онова, щото е здраво и хубаво, той за тоя предмет почти всякога говори така: "В моята къща не трябва да живее онова, щото е грозно, за да ми не плаши кокошките" И така, у дяда Либена и конете, и петлите, и патките и снахите, и децата им трябва да са хубавички."
Хлевоусто деде, при това и естет - как да му се нарадваш! :)
Публикуване на коментар