неделя, май 24, 2009

Самотният бегач на дълги разстояния – Алън Силитоу

Бях забравил, но всъщност това е заглавието само на първия от общо девет разказа в книжката. Другите са от същата категория – тъжните истории на разни нещастници от работническите квартали на Нотингам по мизерните времена около Втората световна война. В тях подобно на “Бегача” или главните герои са деца, или пък те разказват историята.

Препрочитах книгата, за да си припомня онзи малолетен престъпник, който бягаше сутрин около затвора. Сетих се, че и преди ми беше правило впечатление как авторът забелязва точно важните неща в тичането и живота. (Наистина е много добър в това.) Какво е да тичаш в здрачкаво време и хладен въздух, да ти е леко на краката и с увеличаване на дистанцията, все по-леко и на ума. Как точно тогава започваш да мислиш все едно по-равномерно и на по-висока предавка от обичайното. Кроиш планове, строиш въздушни замъци и после ги събаряш, водиш какви ли не диалози с хора, които не са до теб. Крайниците ти олекват, ръцете измръзват, челото се изпотява, та трябва да го бършеш с ръкав и искаш да не спираш да тичаш. Runner's high. Бял дроб и сърце, това остава от теб, всичко друго не го усещаш.

А иначе останалото са угнетяващи истории, не бих ги препрочитал, ако следващия път помня поне това. За 20 години “преход” съм се наслушал и нагледал на прекалено много истински такива.

8 коментара:

almaak каза...

reading and running! ;-)

Стоян каза...

мъдро момче си ти;)

almaak каза...

аз не, Уил Смит :-)

Анонимен каза...

:D

A

addicted to life каза...

ех цони цони, как ме изненада ти?...с тази новина.

(бтв въздушният цирк го анулираха, понеже станишев обяви утрешния ден за траурен и помоли всякакви веселби да бъдат отменени :( тъжна история)

Стоян каза...

язък за цирка...

addicted to life каза...

тези дни намерих реклама в нета на една книга: How to manage your boss

търсих в торентите, но не успях да я открия. дай съвет къде да я намеря!
мерси

Стоян каза...

@addy
виж си пощата;)