Хрътките на съдбата - Саки

Тази книга я търсих доста време, навсякъде казваха - изчерпан тираж. За автора знаех покрай търсенията ми да знам повече за Удхаус, който се явява творчески наследник и едва ли не ученик на Саки. Хектор Хю Мънроу (с прякор Саки) напълно потвърди очакванията ми за високо качество и безупречен английски хумор, а книгата му излекува синдрома ми за все по-рядко четене и трудно завършване на започнатите четива.

Език, стил, интересни герои със смешни имена, фин хумор на много нива. Историите са с разнообразни сюжети, които не доскучават. Някои са изградени върху историята, други - около смешния момент, трети - около стила, а към финала на сборника имаше и два откровено фантастични. Главен герой често е лентяйстващият ерген Кловис (с или без участието на леля му), който не цепи басма никому и си прави кодош с всички просто заради спорта.

Корицата е безумна и без каквато и е да е връзка със сюжета на историите. Да, една-две от тях се развиват във Франция (като тази за развихрилата се из казината богата бабка, за ужас на наследниците ѝ), но това като че ли изчерпва всичко.

Категорично ще търся да чета още от Саки. Като го знам вече колко забавно пише, няма да се туткам с години, както стана с първата книга. Колко такива първокачествени и безвредни удоволствия може да си позволи човек?

Да отидеш на гости за чай веднага след обиколка по магазините, бе известно в предградието като "шеметен живот".

***

За косите важи същото, което и за съпрузите: докато ви виждат заедно в обществото, дребните различия нямат значение.