Разторг – Антон Фотев

Корицата отбелязва, че този роман е спечелил първо място в конкурса на списание „Сборище на трубадури“ за български фентъзи роман през 2012-2013, което аз бях забравил. Вероятно е станало така, защото „Разторг“ определено не беше мой фаворит. А това е основно защото в първия роман на Антон Фотев героите му преливат от болка, унижение, обида и огорчение. Жестоки персонажи, които не се колебаят да убиват, осакатяват, да изтезават и ликвидират дори собствените си семейства. Дори своеобразният хепиенд е толкова „хепи“, че завършва с два трупа, правете си сметка.

Романът изобилства от детайлно предадени двубои, които продължават със страници – кой как замахнал, как бил финтиран, с какво оръжие понечил да изкорми и как бил париран. Тук трябва да се признае и страшно богатият език, който ползва авторът, особено в сферата на боевете. Особено ми се стори решението да няма нито една бележка под линия в целия роман, а най-забележителните думи да получават по една звездичка, която трябва да потърсим на края на книгата, където чака съответното обяснение. И така седемнайсет пъти.

Отделно смесицата от различни митове, езикови и темпорални разминавания биеше на очи, което в моето читателско око не е препоръчително. Не бива да караш читателя да се замисля защо през цялото време говорим за славяни и единствено славяни сред имена на реално съществуващи в България места, а после се добавят елфи, турски данъци, български обичаи и дори сравнително съвременни напитки като ракията. 

Книгата определено има история, която покълва с отвличането на едно дете от вражеско племе, развива се с обезобразяването му и осакатяването му физически и психически, и завършва с освобождаването на този вече млад мъж от нанесените му травми. Романът изобилства от славяни под формата на любвеобилни жени и кръвожадни мъже, хилави мъдреци, малко пирове и много битки, и ако това покрива представата ви за патриотично фентъзи, тази книга е за вас.

Машина за истории - Антология

"Машина за истории" е доста особена книга. Рядко ще срещнете по книжарниците нещо подобно - като жанр, идея, тематика, оригиналност, брой произведения и автори.

В този сборник са събрани победителите от последните пет години в ежегодния конкурс на електронно списание "Сборище на трубадури" на името на Агоп Мелконян за къс фантастичен разказ. Елитна подборка от вероятно вече близо хиляда състезавали се разкази. Но ако не сте за пръв път в този блог, на вас това най-вероятно ви е добре известно. Защо? Защото като член на журито на конкурса всяка година не пропускам да разпространя информация за новото издание и да се насладя на поредната порция качествена българска фантастика. 

Освен като любител на фантастичното и мелконяновското в тези произведения, аз особено много се радвам и на формата им. Обожавам късите разкази! Голямо майсторство е да си разкажеш историята в такъв ограничен обем и освен това да намериш място и за всичко важно като смисъл, случка, послание, език, герои, диалози и т.н. А ако успееш да вкараш и някакви интересни обрати, изненади и неочаквани завършеци, можеш да си сигурен, че читателите ще питат за още твои произведения. 

Всички тези разкази съм ги чел по няколко пъти, но въпреки това пак ми беше приятно да ги прелистя и в новото им хартиено тяло с великолепно идейна корица. Бонусите за читателите обаче не се изчерпват само с нея, защото литературната реколта на лауреатите за всяка от петте години е допълнена и обогатена с интервюта, спомени и други интересни текстове, всички посветени на живота и творчеството на патрона на конкурса - Агоп Мелконян.

Моят екземпляр от сборника имаше честта да бъде превърнат в безценен чрез автографите на някои от най-характерните автори като Далия Ал-Халил ("Свежа вода"), Явор Цанев ("Селцето"), Мартин Петков ("Този човек дойде от Земята") и не на последно място Яница Христова, чийто разказ "Машина за истории" се превърна и в емблема за целия сборник.

Несправедливо, а и направо невъзможно е да се изтъкне само един или друг разказ, прелестите им са разнолики, историите са стройни (да се разбира и като "кратки"), безгрижни и натоварени с очаквания за бъдещето, те приличат на снимка на випуск абитуриенти от някоя девическа гимназия. 

Дайте им шанс! Други читателски блогове вече отдавна го направиха: Приумици, Книголандия, Марио, Вальо...