Императори на илюзиите. Сенки от сънищата – Сергей Лукяненко

Проклет да е този свят, в който грешниците вършат работата на светците. 

Втора и трета (и последна) част от цикъла за наемника Кей Алтос и вселената, в която всеки с пари може да си купи абонамент за загадъчната технология аТан и да се преражда на воля. Двете истории са сравнително кратки и без сюжетна връзка една с друга. 

В Императорите продължават приключенията на Кей, който по стар обичай пак се опитва да спаси света с голи ръце и за целта трябва да убие някого. За мен остана неясно кого и защо въобще трябва нашият свят да е рожба на нечия мечта и чрез убиването на автора всичко наклисано изведнъж ще се оправи. За сметка на това любимите разсъждения (по-философски или не чак толкова) бяха в достатъчни количества, както може да се види и от приложените по-долу цитати. 

Втората история беше със съвсем нови герои, но пак с достатъчен емоционален, философски и дори морален заряд. Как скучните хора от дълбоката провинция могат да изиграят решаващата роля при защита на обречени каузи със смислена саможертва, да осъдят най-голямото предателство и когато всичко приключи, да продължат по старому. За правото на живот и силата, за приемането и съжителството с другите. 

Продължавам да твърдя, че Лукяненко може да бъде разбран и оценен в пълнота само от хора с поне малко славянска кръв. 

На Вселената не са й познати понятия за добро и зло. 

*** 

Споменът е по-надежден от любовта. 

*** 

— Ще накараме ли звездите да заплачат, Кей? 

— Ще опитаме. 

*** 

Да се бърза е добре само когато се ловят бълхи.