1984 - Джордж Оруел

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Препрочетох тази класика под формата на аудиокнига. Бяха минали поне 20 години от първия прочит и не помнех много от детайлите. Бях забравил колко е тъжна и как мъчно напредва човек, когато проследява мъките в живота на един случаен г-н Смит, който живее в тоталитарната държава Океания. Как се промива с джин "Победа" в почивките от това да фалшифицира старите вестници и книги, в които обещанията на Партията не са се изпълнили, а на всички е известно, че тя не може да греши. Помнех колко добре Оруел е описал бъдещето на Съветския съюз, за лъжите, тормоза, страха на хората. За постоянното следене, доноси, изопачаване на фактите и подменяне на историята, защото "който контролира историята, той контролира настоящето, а който контролира настоящето, той контролира бъдещето". За неистовите усилия на тоталитарната машина не само да подчини всеки жител, но и да го пречупи. Да го накара самият той да иска да бъде такъв, да не иска да се отърси от принудата, а да я желае искрено.

Удивително е колко неща от уродливата комунистическа тоталитарна система е провидял Оруел. Също така ми направи впечатление как той е писал за бъдеще, отдалечено на 36 години напред от него, и сега, макар да сме на 41 години след това бъдеще, нещата в съвременна Русия не са мръднали въобще. Хора са арестувани и лежат по затворите заради един лайк, заради коментар, заради това, че държат празен бял лист - т.е. заради мисъл. Пак, или по-точно все още, царува двумисълта. Да искаш и мислиш едно, но да говориш съвсем друго, като се автоцензурираш още на ниво мисъл.

Книгата е по британски пресилена и смела. И пак заради този риск тя успява да уцели и да предаде истинно толкова крайно изродили се форми на управление, които никой трезвомислещ човек не би допуснал, че изобщо ще просъществуват.

Животинската ферма – Джордж Оруел

Всички животни са равни, но някои са по-равни, отколкото другите.

Книгата е чудесна, защото в кратък (110 страници) и опростен вид с примери показва негодността на комунизма. Колко бързо се опропастява една уж изначално добра (пък макар и недомислена) идея, която обаче неминуемо има потресаващи последици, защото тя естествено предлага среда за подмяна на ценности, злоупотреби, терор и отнемане на основни човешки права. На всеки нормален човек му се е случвало да не може да убеди събеседниците с логични аргументи, че комунизмът е вреден. С примери с животни като от детска книжка всичко вече е много по-разбираемо и убедително. Затова книгата е ценна и трябва да се прославя и популяризира. Нещо повече, тя трябва да бъде сред задължителните четива в училище. И това не е просто лично мнение, а принципна позиция.

Ето някои неща за книгата и автора, които знаете, и някои, които не: 

• Авторът е роден в Индия и по паспорт се казва Ерик Артър Блеър, Джордж Оруел му е псевдоним и е завършил в Итън. 
• Като млад интелектуалец Оруел има комунистически убеждения за социална справедливост и дори воюва в Испанската гражданска война срещу Франко. Когато вижда обаче в какво се изражда комунизмът, става от най-убедените му и сериозни критици. 
• „Животинската ферма“ е писана през войната (1943-1944), когато много хора в Англия, включително интелигенция, са се възхищавали от Сталин като силен съюзник срещу германците. 
• Романът има награда „Хюго“. 

Преводачката Албена Димитрова като цяло се е справила, но има отделни моменти, които говорят, че има склонност да пише без да разбира какво пише. Можеше или да попита някой ловец или военен, или просто да не споменава маловажни детайли като калибри и пълнители в това изречение: 

„Той грабна пушката, която винаги стоеше в единия ъгъл на спалнята му, и изстреля в мрака шесткалибров пълнител.“

Смешно е и текстът олеква като компетентно преведен в очите на читателите. 

Още за книгата при Петър,  Павел и някои други апостоли в коментирането на книжнина онлайн.