"Преди да се родя" е изключително четиво! Нестандартно, кратко, толкова забавно, че отвътре почва да те напира и да не ти стига да се смееш сам, ами искаш и да ги преразказваш тия семейни селски перипетии от времето преди да се е бил родил авторът. Как баба му и дядо му решили да женят баща му, защо в тяхното село никоя не го искала, как се стигнало до булка от съседното Могиларово и защо точно тази. Как го пременили с чужди кожух и калпак, за да се представи по-добре при преговорите, за щедрия бой с железен бастун, който изял, как го помислили за умрял, за обърканите при последвалата кражба булки, за професионалните уреждачи на бракове, за бесовете на чичо му Мартин, за размирната Добруджа.
Смята се, че самоиронията е сред най-изисканите, благородни и трудни за овладяване оръжия на хумориста. Ако съдим с този аршин, трябва да знаете, че Йвайло Петров трябва да е бил минимум олимпийски шампион в категорията.
Вероятно каквото и хвалебствие да се каже за Ивайло Петров, все ще е малко. Образът му чисто визуално на мен ми е труден за запомняне, но за сметка на това историите му са от толкова високо качество, че прогарят местата си в ума ми и се настаняват там завинаги.
Със сигурност може още много да се похвалят както авторът, така и книгата, но ако отговорим на забързаното днешно време в само четири думи, те ще са: непременно прочетете тази книга!
Със сигурност може още много да се похвалят както авторът, така и книгата, но ако отговорим на забързаното днешно време в само четири думи, те ще са: непременно прочетете тази книга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар