Първи впечатления от последно прочетеното: Разкази

петък, април 12, 2019

Разкази - Елин Пелин

Попадна ми интересна подборка разкази на Елин Пелин, които са били прочетени от известни гласове като Богдан Дуков, Константин Коцев, Мариус Куркински, Апостол Карамитев и други. Това са си все същите хубави истории, които всички сме чели още като ученици, но прочетени няколко десетилетия по-късно, освен всичко което помнех, ми направиха впечатление и някои други акценти. А те бяха за любовта и нейните физически измерения в историите на Елин Пелин. Всички знаем колко хубави и богати на какво ли не са разказите му, но днес ще се спра само на афинитета му към тънката част:

В "Жената със златния косъм" доброволецът, който водел статистика за даденостите на всички жени в градчето, отишъл да провери лично истината за тази жена, и така и забравил да излезе от къщата й.
В "Самодива" една 16-годишна пастирка и млад ловец от града изкарват едно страстно лято в колибата му. Докато накрая колибата буквално не изгоря.
"Ветрената мелница" пък има за завръзка едно танцувално предизвикателство, едно надиграване, което завършва с приставане.
"Пролетна измама" е за желанията на онзи поп, който като съгледал бялата забрадка на сама жена в полето, така се развълнувал и размечтал, че забелязал, че това всъщност е бял конски череп, чак когато стигнал до него.
В "Пижо и Пендо - Добра среща" се коментира плодовитостта на шопското племе и частност онзи селянин, който на стари години направил дете на жена си и минал "от деде пак на чиче".
А помните ли "Изповед"? За онзи пастир, който си бил вързал звънчета по крачолите, та да плаши гадинките из тревата, за да не ги смачка? Е, единственият грях на този същия бил, че се отзовавал, когато жените го викали "да си общуват". "Грешно ли е, че съм мъж?"
Първият грях, който научаваме, че е извършил отецът от "Чорба от греховете на отец Никодим", е "Спомних за любовта си, която стана причина да постъпя в манастира. Спомних за тая, която обичах, и за белите рози, с които тя обичаше да се кичи.".
"Старата пара" е за куцата мома, която била единствената изпращачка на гарата, когато местният виден ерген тръгнал на война. Както и за какво му се случило там и какво направил веднага щом се прибрал.
Ами "Задушница"? За онези двама вдовец и вдовица, които се бяха срещнали на гробищата и като му пийнали порядъчно за "Бог да прости!", още там бяха решили да се вземат?
Даже в прочутия "Косачи" цялата завръзка е върху това - старите косачи се занасяха с най-младия като го плашеха с кого ли е в момента младата му булка, докато той е тръгнал надалече пари да изкарва. Разбира се, на сутринта момчето се беше изпарило към вкъщи, за да провери и навакса.
В "Кумови гости" след сложни планове и приготовления младоженците тръгват на гости на кумовете си в далечно село. Тръгват с кола от вечерта, та сутринта да са на местоназначението. Но още щом излезли от селото и се видели на спокойствие от близки и роднини, взели да хихикат, да се гъделичкат и отбили каруцата за малко от пътя. За малко, та до сутринта.
В "Очите на св. Спиридон" светецът си ги беше избол заради греховните желания, които изпитал, след като видял босия крак на една туркиня. Разбира се, впоследствие беше реабилитиран, защото какъв грях е това?
А пък в "Грешка" двете госпожи Дена и Савка бяха доставени от мъжете си на СПА-курорт да се забавляват, а мъжете им отпътуваха за града да работят. Единият се беше върнал късно и по тъмно "да навести" за бързо жена си, но без да знае, че тя си е разменила стаята с приятелката си. Е, разбра, ама чак по светло на другата сутрин.