Пияната гора - Джералд Даръл

"Пияната гора" разказва за перипетиите на Джералд Даръл, жена му Джеки и техния преводач Рафаел докато обикалят Аржентина и Парагвай да събират диви животни за зоологическите градини в Англия. Книгата е доста приятна за четене заради характерния английски хумор, както и познавателна - заради подробностите, които научаваме за животните и нрава им. Косвено научаваме и за природата там, хората и начина им на живот. 

Независимо дали в Аржентина или Парагвай, обичайната практика на главните герои е като се установят в някое село, да съобщят на местните, че събират и заплащат щедро за всякакви интересни диви животни, и те започват да ги ловят и да им ги носят. Всякакви "бичос", като Джери споменава, че много се радвал, когато чуе тази дума, защото значела "животни". Всевъзможни птици, броненосци, змии, жаби, лисици, папагалчета и какво ли не! Не мога да си представя как са прекарали след това успешно всичките купища с клетки с камиони, кораби и т.н. до предназначението им. Това, чистене, хранене, лекуване, не искам да се замислям...

Много често Джери и Джеки си говорят един на друг или описват питомците си чрез щедри дози от вече споменатия островен хумор. Един път плачът на бебе мравояд приличал на настинала параходна сирена, а пък опашката му - на обрасло с косми гребло за лодка... Което прави запознанствата с дивите животни на Южна Америка още по-забавни. Една жаба щеше да му отхапе палеца на ръката, а в друг случай един ибис за малко да го клъвне право в окото. Имаше и други неочаквани източници на емоции от типично южноамерикански характер като непредвидени революции, временно самоуверени полицейски шефове, нестабилни малки самолетчета и грижовни аржентинки.

Преди време, когато четох "Моето семейство и други животни", несправедливо се разгневих на автора с какво право ходи по света да залавя редки животни, за да ги затваря в зоопаркове. От гледната точка на днешната етика това е доста съмнително начинание. Наскоро на един американски зъболекар медии и активисти му провалиха живота заради това, че съвсем законно е отишъл на сафари в Африка и е убил диво животно. Времето, в което се развива действието в книгата, обаче е друго. Тогава зоологическите градини са били по-голяма рядкост, да не говорим, че съвсем не е било възможно просто да вземеш дистанционното и да смениш канала с Енимал планет, Дискавъри или Нешънъл джиографик, където да наблюдаваш диви животни от други континенти от комфорта на дивана си. Тогава нещата са били други и начинът природните науки да се развиват и достиженията им да стигат до хората е бил чрез хора като Джералд Даръл. Още повече, че при него любовта към всяка малка гадинка е толкова определяща.

Тъй че, моля да бъда извинен, не съм бил справедлив, Джералд Даръл е добър човек!:)