сряда, март 04, 2009

Създатели на вселени – Филип Хосе Фармър

Той имаше онова, за което много хора биха продали душите си: младост, комбинирана с опита на възрастта.

Някога имало изключително напреднала извънземна раса, която можела да създава цели собствени светове. За нещастие обаче, тези всемогъщи същества били такива гадняри по характер, че се изтребвали безмилостно един друг, вместо просто да си подливат вода като нормалните хора. Така се стигнало до момент, когато всеки от оцелелите си обитавал само сътворения от самия него свят, за да може да се брани по-успешно. Голяма част от знанията за творене на светове се загубила и останали само знанията как да се манипулира само вече създаденото. И всичко това си съществувало някъде, докато един застаряващ чичка от Земята не попадна безвъзвратно в един такъв свят и започна да се вихри като най-виден юнак. И никога не можете да познаете къде се отвори вход, за да мине! В задната стена на дрешника! Оригинално, нали?;) Винаги имайте едно на ум, когато видите къща с дрешник…

Приказка от рода на тези за Конан, Зина и Нарния, само че героите не са деца. И като се замисля, там всъщност няма нито едно дете. Това предполагам е една от големите и слабости. Защото силните страни са другаде - бой с подли, кекави и грозни зверове и забавления с лековерни, но за сметка на това безумно хубави жени, които никога не остаряват. Ори-мели-яж. Отначало ми се стори, че фантазията на Фармър изглежда да се доближава до нивата на онези трима шопи, първият от които си мечтаел за качамак с много мас, вторият – за една копа сено, в която да спи цял ден, а третият нищо не могъл да си измечтае, защото предишните двама вече били изчерпили всичко струващо си. Затова допуснах, че на стари години Фармър е бил възнаграден от някой творец на вселени със свадлива съпруга, която не му е давала да се изявява като глава на семейство, та затова си е помечтал така по момчешки. Като дочетох приказката обаче ми остана приятно общо впечатление. А пък и красиво и увлекателно го разказва, мама му стара...

Леко и приятно за консумиране за разтуха, без консерванти е и разтоварва.

(Харесах тази корица, защото от всичките версии май само художникът на тази е схванал идеята.)

п.п.
А докато дойде ред да постна това, се оказа, че Фармър си е заминал през прохода между световете. Дано поне е уцелил онзи с младите богини.

5 коментара:

Анонимен каза...

По-скоро е отишъл на брега на Реката...

Стоян Христов каза...

Може, ще надникна и там да видя какво става.:)

Анонимен каза...

Недей, тъпите копелета така и не издадоха целия цикъл, само ще се раздразниш.

А

Orehovka каза...

Честно казано, учудвам се че тази книга ти е харесала, при условие, че другите ти четива и рецензии подсказват склонност към задълбочаване, аналитичност и тъй де, мхм, просто литературен вкус. :} Не знам как не са ти изгорели няколко стотици мозъчни клетки от клишетата и х/боливудската образност. На мен поне ми изгоряха и за да минимизирам загубите, се наложи преждевременно да се спасявам с други четива.

Стоян Христов каза...

Вярно е, че е лабава, но пък ако гледаш на нея като на слънчогледови семки или судоку за начинаещи си е съвсем ок.:)