Смъртта е моят занаят – Майкъл Конъли

В самото начало, след първия му роман, се бях се зарекъл да чета само (или поне първо) книгите на Конъли, които са за детектив Хари Бош, и то хронологически. Застраховка против разочарования. С времето обаче се случи така, че четох и романи с главен герой Мики Холър и (о, чудо!) си бяха съвсем добри. Четох и за съвместните приключения на Хари и репортера Джак Макавой („Примката на совата“), а накрая стигнах и до „Завръщането на поета“. Тук вече ми дойде много – как да чета за завръщането на някой, когото изобщо не познавам? Романът „Поетът“ (преведен на български като „Смъртта е моят занаят“, без коментар) е от първите на Конъли, там разследването се води от Макавой и съответно аз съм го пропуснал. Затова принуден от обстоятелствата си наваксах чак сега. Както беше писал вече някой, премеждията в света на Майкъл Конъли са така навързани, че на практика е невъзможно да изолираш само една нишка и да си четеш само нея. 

Поредица самоубийства на полицаи от различни краища на Америка. Всички те са разследвали много тежки престъпления срещу деца или млади хора, извършени с шокираща жестокост. Претоварената психика на разследващия не издържа на ужасите и в един момент той се самоубива – това е популярното обяснение. Няма нито една следа, която да сочи друго. И все пак един журналист от провинциален вестник открива и доказва, че всичко това са майсторски нагласени убийства, извършени от един и същ човек. Всяка от жертвите е оставила кратичка предсмъртна бележка, която винаги е стих от Едгар Алън По. Затова намесилото се по-късно в случая ФБР кръщава издирвания сериен убиец Поета. На повърхността започват да изплуват педофилски мрежи и един особено педантичен ум.

Добра история, много майсторски поднесена, с напрежение, лична опасност, а развръзката прилича на многостепенна ракета или заря-проверка – изненада, втора, трета, финал. А след финала идва „Завръщането на поета“. Ту би континуед...

Добри думи за същата книга от Копо и Даниела.