Отговорът винаги е в детайлите.
Романът е достойно продължение на хитростите на Робърт
Бакъс – агентът от ФБР, който оглавяваше отряда за залавяне на серийния убиец с
прякор Поета, докато накрая не беше излязло, че самият Бакъс е въпросният убиец. Достатъчно умен, за да се измъкне почти невредим. В настоящия роман Бакъс се
завръща с друга серия убийства и сложен план за елиминирането на двамата си
най-добри ученици във ФБР, който план обаче за него самия няма същия щастлив
завършек както преди. Защо така и каква е разликата ли? Разликата се казва Хари
Бош. В предишния роман той не участва, а в този се оказва намесен случайно в
ролята на частен детектив. След пенсионирането си се занимава с това. Леките
загадки около смъртта на бившия агент Тери Маккейлъб (онзи с присаденото сърце) тласнаха
Хари по такава поредица от събития, която от една страна го вкара в леглото на хубавицата агент Рейчъл Уолинг, а от друга го изложи на капаните на Поета и за завършек го хвърли в
един от прочутите канали на ЛА по времето на най-изобилния порой в града от век
насам.
 |
| Бетонният канал, който минава в края на задънената Валерио Стрийт. |
Запазената марка на Бош – да вика подкрепление, но да не го чака –
беше приложена за пореден път и пак даде добри резултати. В началото на романа
слушахме заедно с Хари един по-нов диск на Лусинда Уилямс, наречен „Свят без сълзи“, докато
се возехме в черния му мерцедес (!) през пустинята Мохаве на път към Лас Вегас
и наближавахме злополучната отбивка за Зайзикс. (Ама че име, Zyzzyx! Ето така се правят запомнящи се
герои и места.) Припомних си прекрасното чувство да следя събитията заедно с
Хари и да усещам как засилва усилията си в момента, когато усети, че е на прав
път. Как подхранва яростта, за да я използва, защото той също е от
Преживяващите.
Няма да ми омръзне да осмивам заглавията на българските
издания. Къде е The Narrows
(Теснините), което се връзва с всички второстепенни нишки, и къде българският
плосък, че чак едноизмерен вариант?
Още за същата книга – при Копо. И за да не дублирам неговите цитати, ще приложа други.
Можеш да превъртиш
и да се откъснеш от света. Можеш да повярваш, че си вечен неудачник. Но
детската невинност те връща обратно и те въоръжава с щит от радост, който да те
пази. Бях го научил късно в живота, но не прекалено късно. Никога не е
прекалено късно. Сърцето ми се късаше при мисълта за нещата, които дъщеря ми
щеше да научи за света. Аз знаех само, че не искам да я уча на нищо. Чувствах
се опетнен от пътищата, по които бях вървял в живота си, и от нещата, които
знаех. Не бях получил от тях нищо, което исках да притежавам. Исках тя да ме
научи.
***
С Елинор се бяхме
опитали да крием споровете и суровите думи от ушите на дъщеря ни, обаче
понякога стените са тънки и децата, както започвах да разбирам, са най-добрите
детективи. Много ги бива да подслушват.
***
Да разчиташ на
предположения бе все едно да сипваш пясък в резервоара на колата си. Това беше
пътят към провала.
***
Затворих телефона.
Продължавах да се усмихвам. Няма нищо по-прекрасно от това да си желан или
добре дошъл. Да те ценят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар