сряда, април 24, 2013

Завръщането на Поета – Майкъл Конъли

Отговорът винаги е в детайлите.

Романът е достойно продължение на хитростите на Робърт Бакъс – агентът от ФБР, който оглавяваше отряда за залавяне на серийния убиец с прякор Поета, докато накрая не беше излязло, че самият Бакъс е въпросният убиец. Достатъчно умен, за да се измъкне почти невредим. В настоящия роман Бакъс се завръща с друга серия убийства и сложен план за елиминирането на двамата си най-добри ученици във ФБР, който план обаче за него самия няма същия щастлив завършек както преди. Защо така и каква е разликата ли? Разликата се казва Хари Бош. В предишния роман той не участва, а в този се оказва намесен случайно в ролята на частен детектив. След пенсионирането си се занимава с това. Леките загадки около смъртта на бившия агент Тери Маккейлъб (онзи с присаденото сърце) тласнаха Хари по такава поредица от събития, която от една страна го вкара в леглото на хубавицата агент Рейчъл Уолинг, а от друга го изложи на капаните на Поета и за завършек го хвърли в един от прочутите канали на ЛА по времето на най-изобилния порой в града от век насам.
Бетонният канал, който минава в края на задънената  Валерио Стрийт.
Запазената марка на Бош – да вика подкрепление, но да не го чака – беше приложена за пореден път и пак даде добри резултати. В началото на романа слушахме заедно с Хари един по-нов диск на Лусинда Уилямс, наречен „Свят без сълзи“, докато се возехме в черния му мерцедес (!) през пустинята Мохаве на път към Лас Вегас и наближавахме злополучната отбивка за Зайзикс. (Ама че име, Zyzzyx! Ето така се правят запомнящи се герои и места.) Припомних си прекрасното чувство да следя събитията заедно с Хари и да усещам как засилва усилията си в момента, когато усети, че е на прав път. Как подхранва яростта, за да я използва, защото той също е от Преживяващите.

Няма да ми омръзне да осмивам заглавията на българските издания. Къде е The Narrows (Теснините), което се връзва с всички второстепенни нишки, и къде българският плосък, че чак едноизмерен вариант?

Още за същата книга – при Копо. И за да не дублирам неговите цитати, ще приложа други.

Можеш да превъртиш и да се откъснеш от света. Можеш да повярваш, че си вечен неудачник. Но детската невинност те връща обратно и те въоръжава с щит от радост, който да те пази. Бях го научил късно в живота, но не прекалено късно. Никога не е прекалено късно. Сърцето ми се късаше при мисълта за нещата, които дъщеря ми щеше да научи за света. Аз знаех само, че не искам да я уча на нищо. Чувствах се опетнен от пътищата, по които бях вървял в живота си, и от нещата, които знаех. Не бях получил от тях нищо, което исках да притежавам. Исках тя да ме научи.
***
С Елинор се бяхме опитали да крием споровете и суровите думи от ушите на дъщеря ни, обаче понякога стените са тънки и децата, както започвах да разбирам, са най-добрите детективи. Много ги бива да подслушват.
***
Да разчиташ на предположения бе все едно да сипваш пясък в резервоара на колата си. Това беше пътят към провала.
***
Затворих телефона. Продължавах да се усмихвам. Няма нищо по-прекрасно от това да си желан или добре дошъл. Да те ценят.

Няма коментари: