четвъртък, април 11, 2013

Разкази – Уилям Фокнър

Жени. Пълна загадка. Уж ги искат [бебетата], а като се родят, плачат. Загадка. За всеки мъж.

По шантавостта на част от разказите трябваше да се сетя, че вероятно авторът е получил и Нобелова награда, напоследък съм убеден, че това е от основните критерии. Други от разказите му за американските южни щати обаче, като първата половина от „Стръвницата“, са такова откровение, каквото трудно може да се предаде с думи. Истини за самостоятелни малки момчета, за гора, за оръжия и дивеч, за бедни или богати неудачници, които обаче всички усещат и разбират ценността на дивото и свободата. Или пък „Коса“ (за мълчаливия бръснар и момичето), „Слез на земята, Мойсей“ (за умрелия бандит, когото погребаха най-почтените хора в градчето), „Черните панталони“ (покъртителната история на якия негър, на когото умря жена му и той се пречупи) - много човешки и човечни истории за драмите на малките, слабите и беззащитните, които обаче имат същите сърца като големите и силните. Вероятно за това също награждават. 

Подозирам, че Фокнър е имал известни психически... особености, поради които е писал малко по-различно от нормалното. Например основите на т.нар. магически реализъм на 100те самотни години на Маркес аз ги виждам заложени още в разказите на Били Фокнър. Отнесеност и несъсредоточеност, дълги монолози на индианци, негри или други южняци, изречения от по една страница сякаш казани на един дъх от човек, на който в природата му е за никъде да не бърза, премятащи се като в кошмар картини, за които нито героят, нито ние като читатели сме сигурни наистина ли сме ги видели или сме си ги измислили. Битова лудост, предавана поколение след поколение. Дори в „новаторските“ приказки на Радичков (привързани балони, верблюди, барутни буквари и т.н.) също личи да са имали за пример Фокнъровия маниер на разказване, само че не за селата около град Монтана, а за тези около река Мисисипи. (Ето че все пак успях да го извъртя така, че Монтана и Мисисипи да имат и друго общо, освен като имена на щати.) 

Тук има малко биография за Фокнър, а тук – видео и превод на български на прочутата му реч, която произнася, когато му връчват Нобеловата награда за литература. 

Като преподавател в университета във Вирджиния Уилям Фокнър формулирал следните съвети за млади писатели. Ще се убедите, че са брилянтни. 

1. Вземи каквото ти трябва от другите писатели – предшествениците са на разположение, а писането е аморална дейност в това отношение. 
2. Не се притеснявай за стила си, по-важно е съдържанието. 
3. Пиши от опит, но гледай дефиницията ти за “опит” да е доста широка – всичко, което си чел, почувствал или си си представил, е опит. 
4. Изучи добре героите си и историята ще се напише сама – когато създадеш добър герой, ще трябва само да отразяваш какво той казва и прави. 
5. Използвай минимално диалект, иначе ще отблъснеш читателите. 
6. Не изтощавай въображението си – важно е да спреш, когато историята е още “гореща”. 
7. Не си търси извинения – ако искаш да си писател, нищо не може да те спре. 

3 коментара:

Станислава каза...

Започвах на няколко пъти "Врява и Безумство", но въобще не потръгна. Първата част много ми натежава. А то защо било?! "Битова лудост, предавана поколение след поколение." - красота!! Погъделичка ме този пост и сега ми се чете Фокнър! :)

Стоян каза...

Това за лудостта са си мои спекулации, човекът си е бил доста здравомислещ южняк, но маниерът му на писане е такъв.

Препоръчвам като по-нормални споменатите разкази "Коса", "Черните панталони", "Слез на земята, Мойсей" и първата половина от "Стръвницата". Има ги налични в Читанката.

Станислава каза...

хех просто много ми допадна съчетанието "битова лудост". струва ми се като да обобщава естеството на работата на писателите.
непременно ще попрегледам разказите му.