Най-мрачните места в ада са запазени за онези, които остават безразлични във време на духовна криза.
Поредна европейска гоненица за другаря Робърт Лангдъм и новата компания фигуранти около него. Фонът е Данте Алигиери, загадката е страшна, а злодеят е доста могъщ и е трудно да бъде спрян. Още повече, че вече е умрял и е задействал събития на някакво тайно място, които ще затрият половината свят. Или поне така си мислим в началото.
Като цяло книгата издиша дори за стандартите на чичо Дан. Клишетата са повсеместни, злодеят е умопобъркан, но гениален. Добрите имат късмет и са си... просто добри. Не вярвам някога да се начудя защо лошите в американските книги и сериали винаги оставят гатанки, с които да упътват преследвачите си. В духа на тази желязна традиция търсихме буквички, размествахме текстове, намирахме скрити предмети, коридорчета и тайници, препускаме с разни превозни средства от Флоренция през Венеция към едно друго място, което повече подхожда за финал на такава глобална история.
Ако човек реши, може и да намери някакви плюсове от прочита на тази книга. Може би основно това ще са файдата да може да се социализира със съвременниците си, които е по-вероятно да са чели „Ад“ на Дан Браун, а не нещо по-майсторско, интересно или приятно за четене. Също така човек може да си припомни или научи какви ренесансови картини и статуи има из северна Италия, разни истории за дожи, катедрали и други такива щуротийки за обща култура.
За по-ясна представа каква е тая книга и дали си струва, ето две шепи линкове към блоговете на други хора, които са я чели:
3 коментара:
Прочетох мненията по другите блогове. Засега най съм съгласен с твоята публикация. Намирам творбата за доста смущаващо елементарна, да не кажа неграмотна, за човек с подобни претенции. Да говориш за Флоренция без да притежаваш усет за естетика е жалко. В същото време сюжетът имаше интригуващи елементи, но дали са плод на самия господин Браун или на негови асистенти е гадаене. Прилагам и връзка с моята статия по темата. http://www.teddymarkov.com/?p=59
Изчетох всичките романи на Дан Браун дотук. Без да съм чел книгата съм убеден, че няма да споделя мнението ти за последния роман. Много обичам да чета такива словоизлияния - книгата не ставала, била скучна и други подобни твърдения. Същото четох и за Цифрова крепост - изчетох я на един дъх, после Метеоритът и не не спирам да се удивлявам на хейтърството, което очевидно е заляло цялата ни държава. Сега ще прочета и Ад, сигурен съм на един дъх. А на конетаторите ще кажа - Повече четете, по-малко хейтърствайте, тъй като подвеждате хората с коментарите си. Доволен съм, че не Ви се връзвам на глупостите, които пишете!
@Уважаемия анонимен господин
Много се радвам, че има и други хора, на които творчеството на Дан Браун допада толкова, и които също като мен са изчели всичко негово. Вярвам, че ще направите разлика между дребните критики на един фен (моята позиция) и безпричинното мразене и обиждането на общо основание (т.нар. от Вас хейтърство). Разбира се, споделеното от мен ни най-малко не може да се категоризира като глепости, а камо ли пък мога да търпя укор, че чета малко. За да не заблуждавам никого, винаги се стремя да давам препратки към мненията на други хора за същото четиво. Така никой не може да бъде заблуден.
Надявам се книгата наистина да Ви хареса и да останете доволен дори на местата, които мен лично ме разочароваха.
Надявам се също да наминете пак, когато излезе следващата книга на Дан Браун и ще можем да коментираме тук хубавите й страни. До скоро!:)
Публикуване на коментар