вторник, януари 10, 2023

Обсидиановата стая - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Без да съм проверил предварително и дума за авторите и романа им, у мен се образува следната представа за тях. Това е доста леко за четене произведение, което претендира предимно да е забавно, а не да е достоверно.

Тази книга се оказа в средата на действието да Алойшъс Пендъргаст, специален агент от ФБР, който работи за заплата от 1 долар, защото е богаташ и живее в имение с подземия и джаджи, с вход за тях зад въртяща се библиотека в хола, знаете как е. Освен това разказва и за брат му - Диоген Пендъргаст, който е извратен злодей, но не по-малко богат и талантлив. В средата между тях и обединяващо звено е Констънс Грей, двайсетгодишна стройна брюнетка, която свири на клавесин класически концерти, чупи вази от династия Мин в главите на най-добрите им приятели и през 3/4 от времето е отвлечена. Констънс обаче само изглежда на двайсет, а всъщност е на 200, била е поверена за отглеждане на прочут предтеча на двамата братя, който като гениален учен е измислил серум за вечен живот и го е тествал първо на нея. С времето рецептата ту се унищожава, ту се възражда, както и враждата между двамата братя. Всичко това е гарнирано със стрелби, взривове, верни адютанти, гонитба с линкълни из Ню Йорк. Забавна работа.

Още по-забавни бяха и усилията да се споделя с невероятни подробности какво е яла главната героиня, какви момици с трюфели, които злодеят лично сготвил за нея, за да я ухажва, как ѝ сипвал само Дом Периньон, с какви рокли и шапки била. Само марката на слънчевите очила май не беше спомената... Същото важеше и за мъжките персонажи - кой с какъв пистолет бил, какъв калибър, колко резервни патрона носел, как се разправил с ножа си с три лъва в Калахари. Или пък как полумъртъв човек от глад и бой и окован с белезници сам ликвидира цяла шайка трафиканти.:)

Нямам никаква идея каква е връзката на изображението от корицата с действието в книгата. Подозирам, че художникът ѝ също няма.

Няма коментари: