Някъде прочетох, че Аркадий Аверченко е създател на най-популярните хумористични списания в Петербург от началото на миналия век. Издава много книги с разкази и печели славата си на епикуреец, на редовен посетител на ресторантите и увеселителните заведения, и не на последно място, на неустоим сърцеразбивач. Обаче след Гражданската война в Русия, наричана до скоро Октомврийска революция, комунистите заклеймяват творчеството му като антисъветско и го забраняват. На 15 ноември 1920 родният му Севастопол е превзет от тях, ала не го заварват там, защото броени дни преди това Аверченко се е качил на един от последните параходи за Истанбул. Можете ли да си представите човека от снимката по-долу в затвор, лагер или най-малкото в комунална квартира, завод или колхоз? Той също не си го е представял.
Харесах "На широка нога" за притесненията на онзи домакин, който зорлем
се беше подготвил вкъщи с хайвер, коняк и други скъпотии за гостуването
на началството, а онзи гребеше с голямата лъжица и не се спираше. Както и
за вярната му съпруга, която особено се беше загрижила за здравето му
след като човекът си беше сключил застраховка "Живот". Забавен беше и
онзи музикант, който беше измолил един вълчи кожух за пътуването си, и
навсякъде му натякваха какво добро му е сторено.
Заглавието, както и прозвището "Кралят на смеха", ми се сториха малко пресилени, защото не е като да не познаваме армия от други властелини на хумористичното слово, ала фразите ги разглеждам като издателска волност, а не кусур на автора. Вероятно след като са минали повече от 70 години от смъртта на автора и авторските му права не важат, в издателство "Паритет" са решили да изкарат някой лев, но за целта е била нужна и доза маркетинг, най-малкото за разнасяне на тишината около аверченковото име от времената на сърпа и чука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар