Колела – Артър Хейли

Мястото е Детройт, автомобилното сърце на Америка. Времето е началото на 70те, когато Голямата тройка (Форд, Дженеръл Мотърс и Крайслер) годишно произвежда общо около 10 милиона коли. Това значи, че от конвейра на всеки 50 секунди слиза една готова кола. 24/7/52. Ти знаеш ли колко голямо е всичко това? Колко власт, пари, хора, интелектуален труд се въртят в тази машина? Нови модели и материали, изострена конкуренция, борба за пазарна ниша, срокове по-къси отколкото можеш да си представиш. За времето си това е най-грандиозното производство в света. Който работи във високите етажи на автомобилната индустрия, е в света на кредитните карти, чековете, частните самолети и хеликоптери, на неработещите съпруги, които прекарват времето си в покупки в моловете. А ако работиш на поточната линия, най-вероятно си негър от гетото. В понеделник и петък или си пиян и друсан, или изобщо те няма на работа. Тогава се произвеждат и най-лошите коли. Ако си шеф, твоята кола ще бъде произведена само и единствено в сряда. 

Лошата новина е, че въпреки привидно многото заложен динамит, стилът е достатъчно муден, за да ни напомни на „Търговска къща“ на Клавел. От което съдя, че е възможно в началото на 70те в Америка да е било модерно да се пише толкова зле. Защото при такава тема, би могло да се напише роман с къде повече действие и драма. Да грабва и да вълнува читателя, а не просто да му изрежда в съобщителен стил някакви безцветни факти. 

Стана ми ясно защо някога книгата е издавана зад Желязната завеса. В нея търсещото око може да намери доволно много критика на презрения и загниващ Запад – хората са богати, но нещастни, работническата класа се експлоатира до дупка, обществото пропада морално, наркотиците и убийствата са ежедневие, а на всичкото отгоре и бият негрите. 

За всеки посетител на автомобилните заводи безспорно най-интересна е линията, от която слизат напълно готовите коли. Дълга около километър и половина, тя прави силно впечатление преди всичко защото пред посетителя се разкрива един цялостен акт на съзидание. Началото й отбелязваха няколко заварени едно за друго стоманени парчета, които, сякаш оплодени, растяха и се умножаваха, променяха формите си и ставаха все по-познати. Целият процес наподобяваше твърде много растежа на ембриона в утробата на майката. Той беше достатъчно бавен, за да го доловят страничните наблюдатели, и достатъчно бърз, за да предизвика техния интерес. Движението напред наподобяваше течението на река — най-често то се осъществяваше по права линия, но не липсваха острите завои и разклоненията. В процеса на оформянето си всяка нова кола придобиваше своя индивидуалност по цвят, форма, размер, отделни детайли и различни допълнения — всичко това я правеше толкова различна от останалите, че тя сякаш придобиваше и пол. Накрая, точно както узрелият и вече готов за живота ембрион се разделя с утробата на майката, готовата кола стъпва на своите четири крака и оживява след краткото завъртане на стартерния ключ. Наблюдателят на този процес изпитва чувството, че е свидетел на раждане и чува първия вик на младенеца. А младенецът — поредният нов автомобил — спокойно слиза от конвейера и на собствен ход поема към складовете. 

*** 

Във всеки завод за сглобяване на коли непредвиденото спиране на конвейера е бедствие, което може да се сравни само с избухването на пожар. Всяка минута престой означава загуба на цели състояния — заплати, управленчески и производствени разходи, които нищо не може да възстанови. Казано другояче — когато поточната линия се движи, от нея всеки петдесетина секунди слиза по една напълно готова кола. Следователно, когато тя спре, с всеки петдесет секунди компанията губи стойността на една нова кола. 

Една кратка, но силно впечатляваща справка за състоянието на автомобилната промишленост по света към днешна дата.