- Кес къ се сет гюрултия, мон ами?
Смартфоните ни са препълнени с икони, зад които се крият крадци на време и вредители, размътващи бистрите потоци на сутрешните ни съзнания. Фейсбук е фалш, туитър е его, пощите - бреме. Моментът, в който по технически причини не можах да си изгубя малкото часове свободно време там, ми се стори дълъг като епоха. Имах време да говоря с приятели и да бъда отдаден на разговора, да дочета на спокойствие незавършена от месеци книга, да прегледам два забавни кратки текста, за които от седмици исках да дам мнение. Да обърна внимание на хора, които са били добри с мен.
Райко Алексиев е бил такъв човек - бил е добър с хората, забавлявал е ги е, създавал е и е работил с текстове, давал е мнение по всички въпроси. Хумористичната му трактовка на историята на България може да ви заприлича на краткосмешната история на Веранов, с разликата, че тази на Райко Алексиев има и смешни картинки и всичко му се разбира. Тя също като другата не би понесла на някои чугунени глави, за които такива понятия имат друг единствен формат и мярка. За щастие ние не сме от тях.
Книгата има и ново издание, и ако решите, че Българската история може да ви забавлява, спокойно може да си я набавите и да се насладите. Историята като цяло мен вече много трудно ми удържа вниманието, но пък Райко е от типа титани, на които не мога да спра да се възхищавам.
