Левиатан се пробужда - Джеймс С. А. Кори

"Левиатан се пробужда", както вече сигурно знаят всички, е първа част от епичната фантастична  история на Джеймс Кори, която веднага след излизането си през 2011 е номинирана за "Хюго" и "Локус", а малко по-късно дава началото на супер успешен сериал по поредицата, наречен "Експанзията", и продължил да се радва на забележитлна популярност в рамките на шест сезона (засега).

Това, което може би не знаят всички, е, че Джеймс Кори е псевдоним на двама писатели, които пишат заедно. Казват се Даниъл Джеймс Ейбрахам и Тай Кори Франк. Някой може да каже, да бе, много оригинално са го измислили, няма що, и ще сгреши. Не знам къде е тайната на успеха им и дали е в това, че два мозъка са работили едновременно по едно и също нещо, но резултатът от труда им е меко казано фантастичен. "Експанзията" е от онези четива, които изникват, за да те опровергаят, точно когато си кажеш, че вече не се пише интересно, няма изненади, няма ново, всичко вече е разказано. По-маловажното, но и донякъде дразнещо нещо е, че "Левиатан" не печели никоя от наградите, за които е номиниран.

Историята проследява премеждията на екипажа на малък кораб, който става свидетел на чудовищно престъпление. На фона на личните им проблеми и перипетии, които следват лавинообразно, научаваме, че хората вече са се разселили, напуснали са пределите на Земята и са заживели тук-там, но все още не и сред звездите. Марс е солиден като технологии, оръжия, наука, астероидният пояс и външните планети добиват много ценни суровини и културно и дори физически се развиват по по-различен начин, Земята все още държи на нокти някакво лидерство, но все пак радикална промяна няма, трансхуманизмът не се е случил. Докато в един момент нашите симпатични, но и много принципни смотаняци не откриват нещо, което даже не могат да разберат какво е. Паралелно върви и лека криминална нишка, военна, и разбира се - философска. Кои са нещата, които ни ограничават, кои са тези, които ще запазим, и с какво човешко трябва да се разделим, ако искаме да стигнем звездите? А като ги стигнем, какво ще заварим?

Ако по някаква причина все още не сте го чели това, няма да сгрешите, ако го направите. Това е книга/поредица явление, едновременно страшно приятна за четене, и в същото време много значима като послания, а вярвам и като влияние, което ще окаже върху фантастиката като цяло.

пп

Прилагам корицата на "Артлайн", а не тази на "Бард", защото първата поне намеква за нещо, има стил и естетическа стойност.

Мъртви лъвове - Мик Херон

Още една порция шпионски дела на сакатулниците от Блатната къща, след като се нормализирах от първоначалния възторг. Ако не помните какво се случи във втория сезон на едноименния сериал, това е периодът, в който Джак Ламб насъска хората си по дирите на спящи руски шпиони от едно време (т. нар. цикади), Ривър беше пратен под прикритие в смотано селце, Паяка реши да се прави на вербовчик сред руските вагабонти, а Мин просто го пречукаха. Да, съжалявам, ако съм издал нещо неприятно. Но четейки такъв бисер, човек попива и по нещо от героите, а непукизмът на Джак Ламб има склонността да се просмуква под вратите като неприятна миризма, която не можеш да спреш. Пак да кажа, че тази книга се продава за 5 лв (или 2,56 от европейските пари) и поглъща човека до степен да го заболи кръста от лежане/четене. Оригинален стил? О, да! Интересни герои? И още как! Имат си описания на езика им, на мислите, на действията, как изглеждат, какво носят, какво си мислят другите за тях... Мама му стара, накрая дори руснаците си го получиха! А дългите сравнения, които измисля Мик Херон, могат да съперничат и на Стивън Фрай.

Би ми се искало да кажа, че заглавието е заради саможертвата на Мин, но всъщност той макар и добър по душа, си беше доста смотан и в никакъв случай лъв. То идва от детската игра, в която всички се преструват на умрели и безвредни, докато някой от преструващите се изведнъж не скочи и не нападне. Какво да нападне ли? Ами каквото си поиска, би могло да бъде и лондонското сити, код "Септември". А би могло и да не бъде.

 ... Луиза не успя да разчете интонацията му. Най-вероятно беше почтителна. Но се почувства като в Ню Йорк, където хората те питаха колко е часът с тон, който предполагаше, че си ударил майка им.

The Sandman. Господарят на сънищата, том 3: Сънна страна - Нийл Геймън

Нийл Геймън продължава да разказва истории за Господаря на сънищата. В този том няма от нишката, в която Господарят събира изгубените си артефакти в опит да възстанови властта си. Тук има случки с хора, полу-богове и животни, които прибягват до услугите му, а той е представен по-търпелив, добър и мега справедлив. Завършекът на книгата вероятно е по вкуса само на най-големите фенове на автора, защото там е публикуван в текстова форма оригиналът на сценария на историите. На английски. 39 страници.

Колкото и да е ок комиксът, за мен продължава да е неясно преклонението на доста хора, които четат много фантастика, пред творчеството на Геймън. Особено пък пред този комикс. Не мога да кажа, че е посредствен, но определено не е и нещо, което ти взима акъла, нито като истории, нито като начин на рисуване.

Не знам, ще потърся някакви чужди тълкувания и разяснения в опит да реанимирам мотивацията ми да продължа да го купувам и чета това. Но по-нататък.

Къщите още говорят - Мариана Екимова-Мелнишка

Моят дом е моята крепост.

"Къщите още говорят" е особена книга по много показатели, пак по същите тя е и много обикновена, свойска. Първото защото е луксозно издание, гланцирана хартия с цветни снимки на почти всяка страница, а в текста се мяркат архитектурни термини като сецесион, фронтони, капители и балюстради, които биха могли да стреснат някоя по-семпла душа. Второто е защото има картинки на къщи, а хората от най-малки обичаме да си играем "на къщи".

Книгата е продължение на вече издадена една такава, която разглежда стари красиви къщи из разни краища на България и разказва кой ги е строил, по чии планове, каква е била съдбата на хората, които са решили, че имат нужда да живеят не просто в кутийки, а имат потребност да изразят и друга своя страна, чрез фасадата на къщата, зад която ще мине животът на семейството им. Това са били в повечето случаи хора с добри финансови възможности, а периодът обикновено е периодът на разцвет на българските градове между двете войни. Много пъти съдбата както на къщите, така и на собствениците им не е никак весела, но както се вижда и от книгата, дори и след най-тъмните времена, къщите остават, за да напомнят.

Книгата получих с много мило посвещение като подарък от авторката, която ме откри, много изненадващо за мен, на едно обществено събитие, а аз потънах в земята от срам, че не се сещам нищо за нея. Както често се случва с неочакваните и непотърсени подаръци, книгата беше поизбутана от други, които за момента страстно исках да прелистя, по възможност веднага. И ето, че след повече от половин година слушам епизод от любимия ми подкаст "Бележка под линия" на Стефан Русинов, където той си говори с преводачката Мариана Екимова-Мелнишка (тя е превела „Портокал с часовников механизъм“, "Птиците умират сами" и Хари Потър!!!) за новия превод на "Анн от зелените стрехи", а и за други преводачески неща. Изключително интересен епизод! С много шеги, много познаване и познание, лек и непринуден разговор, коментари на преводачески решения, с много имена на авторитети, по време на който в главата ми започна да мъждука някаква стара лампа с нагоряла фасунга. Ами че аз тази дама съм я срещал и имам книга от нея!

Така започнах да чета книгата със съвсем друга нагласа и настроение. Надявам се такава да я видите и вие, да усетите отдадеността, вниманието и грижата. Защото хубавите стари български къщи имат значение и те продължават да говорят.

Можете да чуете авторката и по БНТ за същата книга.

100 хайку - Йоса Бусон

Йоса Бусон е своеобразен наследник на Башьо, който поема щафетата на хайку майсторството от основателя на жанра в началото на 18-ти век. За неговите хайку казват, че не са чак толкова вторачени в природата, че е кабинетен поет, а не съзерцател. Макар за моето око засега по-приятни сякаш да са тези тристишия, които са по класическата формула, защото веднага мога да си представя как авторът се е оказал неволен свидетел на нещо удивително, което е успял да ни предаде в характерния телеграфен стил, по-различният подход на Бусон също генерира изключително приятни картини. Голямо удоволствие е усещането (дори и да е илюзорно), че си видял същото, което и той, че си почувствал същото, каквото и той.

Бледа луна - 
жаба размъти
небето и водата.
***
И аз ще умра,
ще обрасне с треви
и моят гроб.
***
Студена луна - 
прислужник в храма
цепи дърва.
***
Стар кладенец,
тъмен плисък - 
риби ловят комари.
***
Безкраен ден - 
върху моста 
почива си фазан.
***
Цъфнали круши - 
жена чете писмо
на лунна светлина.
***
Каква наслада!
През лятна рекичка
със сандали в ръцете.
***
Изворна вода - 
каменоделец
охлажда длетото.