Беладона - Майкъл Конъли

Майкъл Конъли има много добро чувство за пулса на собствените си истории. Когато Бош вземеше да доскучава, вкарваше история за Холър, когато наближи време да го пенсионира, вкара в играта дъщеря му и Балард, а когато и това е малко - чисто нов играч. Нов характер, ново място, друг тип предизвикателства.

Напоследък все повече се уверявам, че за всяка работа, но най-вече за обществената, има само едно важно изискване - да имаш верен морален компас, всичко друго са второстепенни подробности. И детектив Стилуел от остров Каталина е такъв човек, с принципи. Имал е разни перипетии в миналото и затова е изпратен да продължи службата си някъде встрани, да не пречи. Само че попаднал на остров Каталина, той намира място, което е точно като за него, както и млада мацка, отговаряща на същите критерии. 

Романът започва, когато шерифът се заема с тъпотията да търси главата на един бракониерски убит бизон, а в това време на пристанището намират труп на млада жена, увита в калъф за кливер и опакована с котва, за да седи мирно на дъното. С лилав кичур в косата. Като беладона, nightshade. Оказва се, че и приживе далеч не е била от тези, които седят мирно. Намесват се, разбира се, още няколко случая, които вървят паралелно, някои са във връзка, други - без. Има голяма картина, която в крайна сметка е посипана с много грехове като отвличане, изнудвания, корупция, убийства и самоубийства. Че даже и един убит бизон. 

Стилуел има толкова врагове, че ще е чудо да няма още сблъсъци между тях. А в представите ми остров Каталина вече е толкова прекрасен. Cielo azul.

Оставям корицата без друг коментар. "Бард", срамота е.

Интелектуалното наследство на Конрад Аденауер (Речи, интервюта, размисли) - Конрад Аденауер

Съвсем тъничка книжчица, но с много ценно съдържание - думите на един от първите радетели за европейска федерация, който действително е работил на високо политическо ниво за тази светла цел. Убеден федералист, който е изстрадал лично две войни и последвалите катастрофи, за да знае със сигурност, че един мирен договор често пъти не струва нищо. А мирът е универсална ценност, която трябва да бъде защитавана.

Аденауер е първият канцлер на Германия и основател на Християндемократичната партия. Това му се случва, когато е вече на достолепните 70 години. И тогава се развихря политическата му кариера! Той е един от най-ярките защитници на идеята за обединена Европа, като с прости и разбираеми думи обяснява и доказва, че това е единственият път на Европа към траен мир, сигурност, благосъстояние и развитие.

Германският народ трябва да се ангажира с политиката, понеже само по пътя на политическото мислене и политическата зрялост той отново може да достигне до свободата и до съграждането на една нова, свободна Германия. Всяка политическа дейност минава през партиите. (1946 г.)

***

Средното съсловие - най-добрата преграда срещу превръщането на народа ни в маса.

***

Възпитанието в средното и основното училище е по-съществено от предаването на знание. Но за възпитанието на децата на първо място са отговорни родителите, а не държавата.

***

В историята има вечни закони. Един от най-важните закони е, че в историята правото си остава право. В историята след престъпването на правото следва наказание.

***

Въпреки че е малка и въпреки своята военна слабост, Европа играе много голяма роля в тази борба, защото именно Европа е твърдината и източникът на западнохристиянския дух. 

Как изглежда положението в Европа днес? (1948 г.) Ако си спомните времето преди 45 години и си представите как изглеждаше Европа тогава, когато Германия бе най-могъщата сухопътна сила на континента, когато Франция и Италия бяха велики сили, когато Англия бе най-голямата морска сила и нейният флот бе по-голям от всички други взети заедно, когато Съединените щати все още бяха страна с дългове, когато заедно с Австро-Унгария целите Балкани и балканските страни бяха свързани със Западна Европа, когато в самата Русия все още не властваше изцяло азиатският елемент, а влияние имаше западноруският - и след това погледнете към днешна Европа, то ще разберете потресаващото падение. Ние сме обхванати от нова надежда за Европа и това е идеята за Европейски съюз, за Обединена Европа. Идеята не е нова, тя бе изречена още преди 100 години и след Световната война от 1914-1918. ... Сега изглежда, че това дело е направило могъщ скок напред в своето развитие с факта, че френското правителство официално е отправило молба към редица европейски страни да се създаде комисия, която да подготви европейски парламент.

***

Нашите внуци ще жънат плодовете на онова, което решаваме днес.

***

Единството на Европа бе мечтата на малцина. То стана надежда на мнозина. Днес е необходимост за всички нас. Единството на Европа, дами и господа, е необходимо за нашата сигурност, за нашата свобода, за нашето съществуване като нация и за всички нас като общност от духовно съзидателни народи. (1954 г.)

Утре ме няма - Лий Чайлд

Когато обявиха, че четвъртият сезон на сериала "Ричър" ще бъде по романа "Утре ме няма", реших, че няма за кога да се отлага, и той ще бъде част от списъка ми с прочитна литература за през лятото. Е, циганското лято.

Добрата новина е, че Лий Чайлд (известен на паспортните служби като Джим Грант) продължава да пише интересно и романите му те държат до последно. Този специално е от 2009 е другата добра новина е, че в момента също изглежда някак актуален, или поне има някакви пресечни точки със събитията от последните години. В личен план Ричър продължава да бие, да го раняват, да бъде уреден с отзивчива полицайка, но като цяло се справя сам с цяла банда. По-важното от екшъна обаче, беше разкриването на случая. Какво се е случило и защо. Как - той и ние знаехме от първа глава - една жена се гръмна в метрото. Може ли три агенции да те гонят за едното нищо, заради флашка с една снимка?

Макар действието да се развиваше почти изцяло и само в Ню Йорк с всичките му авенюта, спирки на метрото и помпозни хотели, приключенията и историите на героите, някои от тях истински, ме накараха да прочета повече за долината Коренгал, където са си патили повече или по-малко зловещо три империи - Великобритания, СССР и Щатите. От кого? Ако не познавате историята, няма да повярвате - от едни мършави фанатични козари.

За пореден път се уверих, че заглавията и кориците на тази поредица нямат никакво значение, нито можеш да ги запомниш, нито идеята им е била да ти говорят нещо. Важното е авторът да пише като часовник и всяка година да има нов роман за Ричър.

Ричър е класа, макар понякога да прави тъпанарщини и да не разбира грам от компютри и всичко свързано с тях.

Най-хубавото сбиване е онова, в което не участвате. 
***
Сервитьорката донесе кафето и известно време мълчахме. Не бързах — давах му време да осъзнае действителността малко по-добре. Психолозите от семинара твърдяха категорично, че коефициентът на интелигентност на хората, току-що научили за загубата на свой близък, е колкото на лабрадор. 
***
В „Делта Форс“ има много мъже, които могат да стоят будни цяла седмица, да изминат пеша двеста километра и след това да свалят с изстрел топките на мухата цеце, но й липсват хора, които правят разлика между шиит и термит.
***
Храненето в ресторант във Вашингтон рядко трае по-малко от час и повече от два. 
***
Преди да критикуваш някого, трябва да извървиш един километър с неговите обувки. Тогава, когато започнеш да го критикуваш, той ще е на километър зад теб и ще трябва да те гони по чорапи.
***
Ходенето пеша в града е много по-удобно от шофирането, независимо кой си.
***
Политиката е минно поле. Лошо, ако го направиш, лошо и ако не го направиш.

Лъжите на Локи Ламора - Скот Линч

Парите разведряват човека.

Това е дебютният роман на някой си Скот Линч, с който той изведнъж добива голяма популярност през 2006. Чуйте само мелодията на заглавието - "Лъжите на Локи Ламора". Не ви ли звучи вълшебно?

Веднага прави впечатление колко усилия е положил авторът да развие интересна и различна вселена, с оригинални географски понятия, гилдии, религии, дори календар и летоброене, с намеци за история, която ни става неудобно, че не помним. Не знам дали е някаква мода във фентъзито, но отново ("Песен за огън и лед") има подробни описания на това как се обличат героите и детайли от кулинарията на този свят. А това, за което всички майстори често опяват - да има интересни герои, вече е нещото, което се добавя и прави разликата. Локи обича да лъже. Той така диша. Очите му шарят, сърцето му бие, умът му щрака. Измисля схеми, увлича се, понякога и без причина, и играе роли с лекота. Безобиден ли е? Не сме сигурни. Рискува ли нещо или играе на сигурно? Думата сигурност я има някъде в речника му, но на рядко отваряна страница. И така е още от първите му дни на сираче, осиновено от гилдията на крадците, но и през годините му на възрастен, когато дава тон на другите сираци. 

И пак да се върна на света, в който се развива всичко, защото той провокира и изкушава. Иска ти се да знаеш за нещо, за парите, за забавленията в този град, за богатите и бедните, за греховете им. За престъпниците и благородниците. Има някакъв полъх от чара на средновековни италиански градове-държави, алхимия, която е поела по много странни пътища, и малко, но пък доволно зловеща магия.

Да го оприлича на друга книга - не мога. Да го препоръчам - длъжен съм.

Смятайте вършеното от нас за, хм, нещо като таен данък за благородниците, които притежават повече пари, отколкото благоразумие.
***
Каже ли ти някой, че навиците умират трудно, Локи, да знаеш, че те лъже - те като че никога не умират!
***
Странно, колко лесно се постигаше власт само с малко нагла простащина.

Левиатан се пробужда - Джеймс С. А. Кори

"Левиатан се пробужда", както вече сигурно знаят всички, е първа част от епичната фантастична  история на Джеймс Кори, която веднага след излизането си през 2011 е номинирана за "Хюго" и "Локус", а малко по-късно дава началото на супер успешен сериал по поредицата, наречен "Експанзията", и продължил да се радва на забележитлна популярност в рамките на шест сезона (засега).

Това, което може би не знаят всички, е, че Джеймс Кори е псевдоним на двама писатели, които пишат заедно. Казват се Даниъл Джеймс Ейбрахам и Тай Кори Франк. Някой може да каже, да бе, много оригинално са го измислили, няма що, и ще сгреши. Не знам къде е тайната на успеха им и дали е в това, че два мозъка са работили едновременно по едно и също нещо, но резултатът от труда им е меко казано фантастичен. "Експанзията" е от онези четива, които изникват, за да те опровергаят, точно когато си кажеш, че вече не се пише интересно, няма изненади, няма ново, всичко вече е разказано. По-маловажното, но и донякъде дразнещо нещо е, че "Левиатан" не печели никоя от наградите, за които е номиниран.

Историята проследява премеждията на екипажа на малък кораб, който става свидетел на чудовищно престъпление. На фона на личните им проблеми и перипетии, които следват лавинообразно, научаваме, че хората вече са се разселили, напуснали са пределите на Земята и са заживели тук-там, но все още не и сред звездите. Марс е солиден като технологии, оръжия, наука, астероидният пояс и външните планети добиват много ценни суровини и културно и дори физически се развиват по по-различен начин, Земята все още държи на нокти някакво лидерство, но все пак радикална промяна няма, трансхуманизмът не се е случил. Докато в един момент нашите симпатични, но и много принципни смотаняци не откриват нещо, което даже не могат да разберат какво е. Паралелно върви и лека криминална нишка, военна, и разбира се - философска. Кои са нещата, които ни ограничават, кои са тези, които ще запазим, и с какво човешко трябва да се разделим, ако искаме да стигнем звездите? А като ги стигнем, какво ще заварим?

Ако по някаква причина все още не сте го чели това, няма да сгрешите, ако го направите. Това е книга/поредица явление, едновременно страшно приятна за четене, и в същото време много значима като послания, а вярвам и като влияние, което ще окаже върху фантастиката като цяло.

пп

Прилагам корицата на "Артлайн", а не тази на "Бард", защото първата поне намеква за нещо, има стил и естетическа стойност.