Беладона - Майкъл Конъли

Майкъл Конъли има много добро чувство за пулса на собствените си истории. Когато Бош вземеше да доскучава, вкарваше история за Холър, когато наближи време да го пенсионира, вкара в играта дъщеря му и Балард, а когато и това е малко - чисто нов играч. Нов характер, ново място, друг тип предизвикателства.

Напоследък все повече се уверявам, че за всяка работа, но най-вече за обществената, има само едно важно изискване - да имаш верен морален компас, всичко друго са второстепенни подробности. И детектив Стилуел от остров Каталина е такъв човек, с принципи. Имал е разни перипетии в миналото и затова е изпратен да продължи службата си някъде встрани, да не пречи. Само че попаднал на остров Каталина, той намира място, което е точно като за него, както и млада мацка, отговаряща на същите критерии. 

Романът започва, когато шерифът се заема с тъпотията да търси главата на един бракониерски убит бизон, а в това време на пристанището намират труп на млада жена, увита в калъф за кливер и опакована с котва, за да седи мирно на дъното. С лилав кичур в косата. Като беладона, nightshade. Оказва се, че и приживе далеч не е била от тези, които седят мирно. Намесват се, разбира се, още няколко случая, които вървят паралелно, някои са във връзка, други - без. Има голяма картина, която в крайна сметка е посипана с много грехове като отвличане, изнудвания, корупция, убийства и самоубийства. Че даже и един убит бизон. 

Стилуел има толкова врагове, че ще е чудо да няма още сблъсъци между тях. А в представите ми остров Каталина вече е толкова прекрасен. Cielo azul.

Оставям корицата без друг коментар. "Бард", срамота е.