
“Четири сватби и едно погребение”, “Фолти Тауърс”, писанията на Джеръм К. Джеръм и крилатите цитати на Чърчил не може да са ви непознати като елитни образци на споменатия тип хумор. Не, не прибързвайте, естествено, че ще си оставя асото пика в ръкава за накрая.
Ами Удхаус?
Това, което П.Г. така щедро ръси по адрес на Джийвс, аз мога само да го отразя като идеално лъснат сребърен нож за риба и да му го върна:
Досега не се е провалял, носи шапка четиринайсети номер, яде несметни количества риба и неведоми са пътищата на чудодейните му деяния. Ето го и него, с дяволски интелигентен вид.

Това е той, човекът с такива първи две имена, каквито се споменават само пред доверени хора, и то в мигове на крайно вълнение. И поради същите в родината си е по-популярен като Пи Джи Удхаус.
В конкретния шеФдьовър можете да се насладите на един Девърил Хол претъпкан с пет броя лели, т.е. с пет повече от най-необходимото (само цитирам, любима сроднице;), осем души с “позаплетени” любовни взаимоотношения, аматьорски селски концерт във викарията и разбира се вездесъщите майстори - тесни специалисти по заплитането (Бърти) и разплитането (Джийвс) на годежни кълбета.
За ползата от четенето на Удхаусовите книги лекарите отдавна са единодушни. Можете с един удар да счупите рекорда по продължително поддържане на високи нива на “хормоните на удоволствието“, да повишите устойчивостта на имунна ви система, да придобиете идеална стегнатост на коремните мускули и да се преборите със сухите и раздразнени очи. Допуска се за всеки сеанс да четете една и съща от неговите книги до припадък (от смях) и няма да ви втръсне, дори и да научите цели пасажи наизуст (тествано е върху доброволци). А е възможно и да се разнообразявате (както направих аз този път) с нещо ново, матриал има доста, човекът не се е стискал.
В конкретния шеФдьовър можете да се насладите на един Девърил Хол претъпкан с пет броя лели, т.е. с пет повече от най-необходимото (само цитирам, любима сроднице;), осем души с “позаплетени” любовни взаимоотношения, аматьорски селски концерт във викарията и разбира се вездесъщите майстори - тесни специалисти по заплитането (Бърти) и разплитането (Джийвс) на годежни кълбета.
За ползата от четенето на Удхаусовите книги лекарите отдавна са единодушни. Можете с един удар да счупите рекорда по продължително поддържане на високи нива на “хормоните на удоволствието“, да повишите устойчивостта на имунна ви система, да придобиете идеална стегнатост на коремните мускули и да се преборите със сухите и раздразнени очи. Допуска се за всеки сеанс да четете една и съща от неговите книги до припадък (от смях) и няма да ви втръсне, дори и да научите цели пасажи наизуст (тествано е върху доброволци). А е възможно и да се разнообразявате (както направих аз този път) с нещо ново, матриал има доста, човекът не се е стискал.
Препоръката ми е да прочетете тази и още 1-2 книжки от същия автор, а след това ще се виждаме на сбирките на клуба на Неанонимните пристрастени.
11 коментара:
Пелъм е много готин, особено с разказите си.
Ахам, споделям напълно за разказите, но има и някои романчета, които са направо връхтъ! Още повече, че изглеждат като няколко разказа, защити заедно.;)
Ха-ха, аз в един момент загубих нишката колко са издадените книги, но не съм съжалявала на нито една нацелена. Финалът на написаното от теб ми напомни, че последно се смях в някакъв сериал на сбирка на анонимните алкохолици, на която мъжете от квартала се събираха анонимно да се напиват.
:)
Нишката и аз отдавна съм я загубил и затова основно препрочитам старите, които имам.
Този сериал нещо ми е много познат.;)
Сериалът с много английски хумор, който найстина ме разсмива е "Ало Ало", оттам нататък нищо британско не се е случвало да ме разсмее хубаво.
ами, coupling! ивъл!
Спор няма, и "Ало, ало", и "Coupling" рулират!:)
добре, че е английския хумор да вдъхва малко живот на американизираното ни ежедневие ;-)
То и американското хумор не е за пропускане, еле пък О'Хенри...
той е писал във времето, когато все още в Америка се е усещало благотворното европейско влияние ;-)
As for the Map... I suspect it'll never get a US publication. It seemed to frighten US publishers. They don't seem to understand it.
That seems to point up a significant difference between Europeans and Americans:
A European says: I can't understand this, what's wrong with me? An American says: I can't understand this, what's wrong with him?
I make no suggestion that one side or other is right, but observation over many years leads me to believe it is true.
Тери П.
:-)
Публикуване на коментар