сряда, март 28, 2007

Любовният сезон на търтеите - П. Г. Удхаус

Кажете ми, ама честно, като чуете “английски хумор” за какво се сещате? Мога да се обзаложа две към девет, че асоциациите ви не са весели като тези на възрастен котарак, доживял още една пролет. А би трябвало! И мисля, че е крайно наложително тутакси да взема мерки за лечението на тази масова халюцинация.

Четири сватби и едно погребение”, “Фолти Тауърс”, писанията на Джеръм К. Джеръм и крилатите цитати на Чърчил не може да са ви непознати като елитни образци на споменатия тип хумор. Не, не прибързвайте, естествено, че ще си оставя асото пика в ръкава за накрая.

Ами Удхаус?

Това, което П.Г. така щедро ръси по адрес на Джийвс, аз мога само да го отразя като идеално лъснат сребърен нож за риба и да му го върна:

Досега не се е провалял, носи шапка четиринайсети номер, яде несметни количества риба и неведоми са пътищата на чудодейните му деяния. Ето го и него, с дяволски интелигентен вид.

Това е той, човекът с такива първи две имена, каквито се споменават само пред доверени хора, и то в мигове на крайно вълнение. И поради същите в родината си е по-популярен като Пи Джи Удхаус.

В конкретния шеФдьовър можете да се насладите на един Девърил Хол претъпкан с пет броя лели, т.е. с пет повече от най-необходимото (само цитирам, любима сроднице;), осем души с “позаплетени” любовни взаимоотношения, аматьорски селски концерт във викарията и разбира се вездесъщите майстори - тесни специалисти по заплитането (Бърти) и разплитането (Джийвс) на годежни кълбета.

За ползата от четенето на Удхаусовите книги лекарите отдавна са единодушни. Можете с един удар да счупите рекорда по продължително поддържане на високи нива на “хормоните на удоволствието“, да повишите устойчивостта на имунна ви система, да придобиете идеална стегнатост на коремните мускули и да се преборите със сухите и раздразнени очи. Допуска се за всеки сеанс да четете една и съща от неговите книги до припадък (от смях) и няма да ви втръсне, дори и да научите цели пасажи наизуст (тествано е върху доброволци). А е възможно и да се разнообразявате (както направих аз този път) с нещо ново, матриал има доста, човекът не се е стискал.
Препоръката ми е да прочетете тази и още 1-2 книжки от същия автор, а след това ще се виждаме на сбирките на клуба на Неанонимните пристрастени.

12 коментара:

alvin каза...

Пелъм е много готин, особено с разказите си.

Цонко каза...

Ахам, споделям напълно за разказите, но има и някои романчета, които са направо връхтъ! Още повече, че изглеждат като няколко разказа, защити заедно.;)

sol_lam каза...

Ха-ха, аз в един момент загубих нишката колко са издадените книги, но не съм съжалявала на нито една нацелена. Финалът на написаното от теб ми напомни, че последно се смях в някакъв сериал на сбирка на анонимните алкохолици, на която мъжете от квартала се събираха анонимно да се напиват.

Цонко каза...

:)
Нишката и аз отдавна съм я загубил и затова основно препрочитам старите, които имам.
Този сериал нещо ми е много познат.;)

lindyhopper каза...

"Thinkin' 'bout the things we used to do..."-честита пролет и на теб!:)

Albinos каза...

Сериалът с много английски хумор, който найстина ме разсмива е "Ало Ало", оттам нататък нищо британско не се е случвало да ме разсмее хубаво.

almaak каза...

ами, coupling! ивъл!

Цонко каза...

Спор няма, и "Ало, ало", и "Coupling" рулират!:)

almaak каза...

добре, че е английския хумор да вдъхва малко живот на американизираното ни ежедневие ;-)

Цонко каза...

То и американското хумор не е за пропускане, еле пък О'Хенри...

almaak каза...

той е писал във времето, когато все още в Америка се е усещало благотворното европейско влияние ;-)

almaak каза...

As for the Map... I suspect it'll never get a US publication. It seemed to frighten US publishers. They don't seem to understand it.

That seems to point up a significant difference between Europeans and Americans:

A European says: I can't understand this, what's wrong with me? An American says: I can't understand this, what's wrong with him?

I make no suggestion that one side or other is right, but observation over many years leads me to believe it is true.

Тери П.
:-)