събота, май 05, 2007

Победете умората с йога - Фиона Агомбар


Пролетното време е подходящо за пласиране на писмени трудове с отслабващи, разхубавяващи и други измамни идеи. Аз се обърнах към йога с цел да си помирявам тялото и духа през едната седмица, лишена от lindy. По липса на истински йогиец с добре сплъстена брада (те се къпели рядко и не гледали жилет суперспорт), който да ме въведе в тайнството на йога, взех да чета наръчник с най-полезното в резюме.
Книгата е ефикасна, въпреки че не я ползвам по предназначение. Не че не я взимам на сериозно. Напротив. Вътре се казва, че най-препоръчително е серията от упражнения да започва с позата на пълната почивка. Тъкмо в това положение се унасям и всеки път заспивам:). Като разтоварващия ефект на киното, когато се събуждаш на финалните надписи...

5 коментара:

almaak каза...

тюх... тъкмо си рекох, как ще чета! пък то не би! пускаш ли си Де-Фаз ;-)

Стоян Христов каза...

Дефазираните елементи действат отпускащо и успокояващо, но без да успиват, подобно да йогата, та като нищо ще ги пробвам съвместно. Иначе аз не бях се замислял сериозно за йогата и по тази причина се чувствам отворен и възприемчив за занимания. Като за начинаещи, разбира се.;)

lindyhopper каза...

Първо реших, че ДеФаз ще да е нещо като репелент за комари (дефазира им цикъла на възпроизводство:), ама аз срещу тях си пускам щорите:)! После google ме осведоми, че най-ми било "една от най-интересните и вълнуващи европейски формации"... Ще трябва да се пообразовам и с ушите. Очите вече са на палачинки (стигнах до 43-то ниво на bubble trouble:).

Разменям стари американски шлагери на нов глас - P.Cincotti (малко избива на RnB и стават за WCS!) за дефаз.

almaak каза...

и аз имам една такава новоизгряла звезда - Natalie Williams. много е добра.

lindyhopper каза...

Мойта стока не е чак толкова прекрасна. Особено вторият диск започва с две от слабите му изпълнения. St Louis Blues го пее някак заучено, изобщо не прилича на блус. Саксофончето компенсира до известна степен, но ако вече си го слушал с друг вокал...:). И следва Some Kind of Wonderful - пак разминаване между аранжимент-блудкаж и стихотворение. После се реваншира. Където прозира клавир, Cincotti-то сам свири. А е просто добър в You Don't Know Ме и Cherokee.
От авторовите композиции оценявам като най-силни
R U the One за текст (голям избор няма - или ще е за любов, или за злато, злато, златооо:) и I Love Paris за музика. Домакинът да прощава за отклонението, ама като е заключил чудесната музика...:)