Рене Госини e божи наместник, а „Малкият Николá“ (нали схванахте, че името е френско и затова ударението е накрая? Да не го търся това ударение всеки път...) е евангелието Му! И който се съмнява в това е тъпак и ще го перна по носа, защото книгата е „адски щура“, както казва въпросният Никола.
Гениалното, както е известно, винаги е просто.
Историите за Никола, семейството и съучениците му са смешни, защото са много истински и малко позабравени от тези, които още(вече) нямат деца(братовчеди, племенници) в началното училище. Разните нелепи битови проблеми и ситуации, обикновено съдържащи малки момчета в началото на образователната стълбица, са ужасно забавни, когато уж ти ги разказва главният невръстен герой. Забавни са и самите калпазанлъци, неизменно добрите намерения на извършителя, реакциите на възрастните и тълкуването на случката в последното изречение. Прегрешенията на героите са толкова невинни и чаровни, колкото са и самите те, а скъсаните нерви на възрастните около тях само трогват и поучават. Историйките са кратички, лесни за четене и така увличат, че човек не може да се откъсне от книгата само след първата. Както се казва, „мога без нито една, но само с една – не“!
Също като се сетиш след време да продължиш да четеш и се чудиш какво пък толкова смешно си намирал в някаква детска книжка, още в първия абзац набързо си припомняш и започваш да проклинаш земя и небо, звяр и природа, и най-вече себе си, как може да си такъв тъпанар и да забравиш кое е най-важното. Квинтесенцията. Подправката на живота, без която всичко е блудкаво и постно.
И понеже не върви да постна цялата книга като цитат, с огромно неудовлетворение от компромиса, ще се огранича само с няколко пасажа:
Директорът ни каза, че трябва да следваме примера на Анян (Анян е първенец на класа и любимец на учителката, не е приятелче, обаче не го бием често, защото е с очила), че сме калпазани, че всички ще отидем в затвора и на родителите ни ще им бъде много мъчно, понеже сигурно имат други планове за нас. После си отиде.
***
Мама има рожден ден и аз реших да й купя подарък. От една година все така правя — преди това бях малък. Взех стотинките от касичката си, за щастие бяха доста, понеже мама случайно ми беше дала пари вчера.
***
Учителката също получи награди (за края на годината, бел. моя). Всеки от нас и поднесе по един подарък, купен от родителите. Събраха й се четиринайсет химикалки и осем пудриери. Беше адски доволна; каза, че никога не е имала толкова много наведнъж, даже и през предишните години.
***
Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
— Казвам се Ектор Дювал — рече той. — А вие?
— Ние не — отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.
Гениалното, както е известно, винаги е просто.
Историите за Никола, семейството и съучениците му са смешни, защото са много истински и малко позабравени от тези, които още(вече) нямат деца(братовчеди, племенници) в началното училище. Разните нелепи битови проблеми и ситуации, обикновено съдържащи малки момчета в началото на образователната стълбица, са ужасно забавни, когато уж ти ги разказва главният невръстен герой. Забавни са и самите калпазанлъци, неизменно добрите намерения на извършителя, реакциите на възрастните и тълкуването на случката в последното изречение. Прегрешенията на героите са толкова невинни и чаровни, колкото са и самите те, а скъсаните нерви на възрастните около тях само трогват и поучават. Историйките са кратички, лесни за четене и така увличат, че човек не може да се откъсне от книгата само след първата. Както се казва, „мога без нито една, но само с една – не“!
Също като се сетиш след време да продължиш да четеш и се чудиш какво пък толкова смешно си намирал в някаква детска книжка, още в първия абзац набързо си припомняш и започваш да проклинаш земя и небо, звяр и природа, и най-вече себе си, как може да си такъв тъпанар и да забравиш кое е най-важното. Квинтесенцията. Подправката на живота, без която всичко е блудкаво и постно.
И понеже не върви да постна цялата книга като цитат, с огромно неудовлетворение от компромиса, ще се огранича само с няколко пасажа:
Директорът ни каза, че трябва да следваме примера на Анян (Анян е първенец на класа и любимец на учителката, не е приятелче, обаче не го бием често, защото е с очила), че сме калпазани, че всички ще отидем в затвора и на родителите ни ще им бъде много мъчно, понеже сигурно имат други планове за нас. После си отиде.
***
Мама има рожден ден и аз реших да й купя подарък. От една година все така правя — преди това бях малък. Взех стотинките от касичката си, за щастие бяха доста, понеже мама случайно ми беше дала пари вчера.
***
Учителката също получи награди (за края на годината, бел. моя). Всеки от нас и поднесе по един подарък, купен от родителите. Събраха й се четиринайсет химикалки и осем пудриери. Беше адски доволна; каза, че никога не е имала толкова много наведнъж, даже и през предишните години.
***
Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
— Казвам се Ектор Дювал — рече той. — А вие?
— Ние не — отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.
20 коментара:
:-)
goliama skica e Nikola:-)
Niamashe li go niakude iz Neta, toz maluk, Goliam Geroi:-)
D-i
Кога ли ще ти отпера едното ухо за назидание?
Аз заглавията защо ги правя на линкове, а?
А библиотеките отстрани защо ги изброявам, а?
:)))))
! vinovno navejdam glava !
i pozdraviavam Ljubopitkovcite i Neshtotursachite:-)
Велика книга :)))Още си я препрочитам понякога, нищо че вече съм на сто години.
Когато човек наближи 100те го налягали разни ***рози и може затова да ти се налага да я препрочиташ честичко.;)
Кольо-колелето, счупи си крачетоо... ;-)
@almaak
Абее, ти не се закачай много, да не ти строша на теб крачето, че още не ми е минало...:))))
Gl, ot kray vreme se kefia na Malkiyat Nicolas, no sega iskam da pohvalia tvoya talant da pises, sastoto vseki pat me izumiavas sas stil i originalnost. Ne go kazvam za parvi pat, ne e i za posleden. Gordeya se s teb!
що си толкова лош, какво съм ти направил!? За човек излязъл във ваканция си доста агресивен ;-)
@глухарченце
Хайде, хайде - намесих се аз. - Хайде, хайде, хайде!
@almaak
Сори, бро, за недуразумението. Стори ми се, че ме бъзикаш за откраднатото колело, пък и нали съм патологично любезен, та само на избраници мога да се заканвам.:)
А ваканцията ми се отразява забележително добре без дори намек за модни курорти, усещам как силите се връщат в изнуреното ми тяло. Щом се възстанови тялото, започваме да чакаме да си дойде и акъла...
и този път ти прощавам ;-) за колелото бях забравил тотално. това е сигурно, щото и линка към тефтера съм потурчил :-) и от две седмици се мъча да намеря пътя към познанието. тъй че, забучи някъде един линк и към тефтера. баси! ;-)
п.п. арно още не съм го прочел, ама то е щото сега има Хари Потър ;-) комерсиалното преди всичко. освен това напоследък така съм им насъбрал на Фрицовете, че просто бягам от всякакъв допир с тяхната култура. хихи.
Никола е като Coupling. точно толкова променя на хорите представите им за света. направо е уникален!
Хе-хееее, "Малкият Никола" ми е любима детска книга, ако някой може да ми намери българското издание, ще съм много благодарна!!! Така ми се ще да си имам това чудо, което сега чат-пат зачитам за кеф в нета... Не зная защо не я преиздават - ако съм пропуснала въпросното нещо, кажете ми, моля ви, за да си я купя.
sol_lam
"за кеф в нета..." на пръв поглед ми се видя като 'кенефа'. А една позната го четеше тъкмо на това място. По една глава на ден. Книгата съдържаше пълен брой страници;).
Велика детска книжка! Супер свеж хумор и страхотно преведенал
Поздравления зя изборал
Всеки, който не е забравил детството си със сигурност се връща към нея и я препрочита от време на време....
Помогна ми доста, когато на стари години се захванах да уча френски!:)
Ахахаха, благодаря ти за този линк, смях се с глас, нищо че съм го чела преди сто милиона години и знам че е много щуро на плажа!
Никола е колос, титан в съвремената литература.:)
Оп-оп-оп-оп, айде на продължението! ^^ Сега дебна къде ще се появи първо, за да му скокна с плонж!
Оп-оп, само месо дома дошло!:):)
Неочаквано, но вече е факт по книжарниците.
Публикуване на коментар